Коледни лешниково-кокосови сладки

Това са онези разкошни псевдотрюфелчета, които те карат да се размазваш от удоволствие при всяка хапка, но в коледен вариант. Всъщност изобщо не е трудно едни стандартни сладки, бисквитки или бонбони да се превърнат в коледни – достатъчно е само да им се добавят подходящите аромати. За мен това са канелата, карамфилът и портокаловата кора – те създават характерното ухание на Коледа. Направих и още една промяна – пропуснах кокосовите стърготини (тяхното хрускащо присъствие някак не ми се връзва с празника), като ги компенсирах с кокосово брашно. И сладките станаха повече от прекрасни!
Понеже разполагам с домашно изсушени портокалови корички, използвах тях, но съм убедена, че ще стане превъзходно, а защо не и още по-добре с прясно настъргана кора от портокал.


250 г изчистени ябълки
1 банан (100 г обелен)
40 г сусамов тахан
2 с.л. (40-45 г) златен сироп (меласа)
1 ч.л. канела
¼ ч.л. смлян карамфил (10 пъпки счукани)
1 ч.л. портокалови корички (настъргана кора от 1 портокал)
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. ябълков оцет
100 г лешниково брашно (смлени лешници)
80 г кокосово брашно


Ябълките (аз не ги беля) се накълцват в чопър. Добавят се бананът, таханът, златният сироп, канелата, карамфилът, портокаловите корички и угасената в оцета сода и се пасира до гладка смес. Прибавя се лешниковото брашно и се разбива още до смесване на всички продукти. Накрая се слага кокосовото брашно – последно и не всичкото наведнъж, защото с него се регулира гъстотата (ако се наложи, количеството му може да се коригира). Получава се мека смес, с която се работи много лесно (чудно вкусна е и сурова – може да се ползва за бонбони без печене, без содата естествено).

От нея с ръце се оформят топчета (моите са с големината на орех и излязоха 30 броя) и се подреждат в тава върху хартия за печене.

Сладките се пекат в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 14-15 мин. На пръв поглед изглеждат недопечени и на допир са прекалено меки, но като изстинат, се стягат.
Съхраняват се в купа (кутия) с капак – така омекват и заприличват поразително на трюфелчета, въпреки че в тях няма никакво какао (шоколад). Ако оцелеят повече от 2-3 дена, е добре купата да се прибере в хладилника. И колкото повече стоят, толкова по-хубави стават.

Сладките, както и първообразът им, са великолепни! Всяка хапка от тях създава онова вече познато блаженство, като сега удоволствието е на още по-високо ниво благодарение на добавените аромати. Усеща се прекрасно ухание на канела и карамфил, а нежно хрускащите портокалови корички допринасят още повече за върховната наслада. И Коледа става още по-вкусна, щастлива и уютна.

Червена леща с картофи

След супервкусната леща със сладки картофи нямаше как да не опитам и друг вариант на ястието – с червената ѝ сестричка и най-обикновени нашенски картофи. Замених лука с праз, чушката пропуснах и цялостно опростих начина на готвене. А резултатът толкова много ми хареса, че за съвсем кратък период от време сготвих два пъти тази невероятна вкуснотия… Първия път ползвах лютеница и накрая, когато изключих котлона, добавих букетче киселец и 7-8 връхчета коприва, нарязани на ситно. Втория път сложих доматено пюре и пропуснах зелениите, но категорично заявявам: и по двата начина е зашеметяващо вкусно!


100 г червена леща
3-4 картофа (500 г)
3 моркова (200 г)
1 стрък праз
2 ч.л. къри
3 ч.л. сол
3 с.л. доматено пюре (или лютеница)
2 дафинови листа
1 л гореща вода


Лещата се накисва от предния ден в студена вода.
Картофите и морковите се нарязват на дребни кубчета, празът – на ситно.
Лещата се изплаква добре и се слага на котлона с вода, колкото да я покрие. Като заври, водата се излива, лещата се измива от пяната и се налива около 1 л гореща вода. След като заври отново, се добавят картофите, морковите, празът, кърито и дафиновите листа. Вари се 10-ина минути – докато омекнат картофите. Тогава се добавят доматеното пюре (лютеницата) и солта и се готви още 10-ина минути. Котлонът се изключва и ястието се оставя на него да престои известно време, преди да се сервира.

Манджата е колкото простичка и невзрачна на вид, толкова и вкусна и ароматна. Наистина е трудно да се опише с думи какво ухание се носи из цялата кухня! Лещата почти се е разварила и създава чудесна гъстота и текстура, изобщо съотношението на всички продукти е много добро. И как върви по щипка лют пипер на всяка порция…

Крем супа от целина и пащърнак

Много ценя целината заради прекрасния ѝ аромат и полезните ѝ свойства и обичам да я слагам в различни ястия (великолепна е и сурова на салата), но винаги досега съм я ползвала като допълнителен продукт и в неголеми количества. Този път обаче тя е главен герой в тази вълшебна супа – цяла голяма глава (българска от пазара, не от вносните гиганти-мутанти – не че няма да си купя и от тях, когато няма друга). Не се сдържах обаче да ѝ добавя и равностойно по присъствие и ухание другарче – любимия ми пащърнак. Останалите продукти са за допълнителен аромат и текстура на готовата супа, която стана божествено вкусна. Количеството на продуктите е според тяхната големина и макар че не вярвам някаква дребна разлика в съотношението им да е от фатално значение за крайния резултат, давам и някакви приблизителни грамажи за по-голяма яснота:


1 глава целина (500 г)
3 корена пащърнак (450 г)
2 средни картофа (200 г)
1 стрък праз (250 г)
3-4 скилидки чесън
1½ л вода (колкото да се покрият зеленчуците)
3 ч.л. сол
конопено семе за поръсване


Всички зеленчуци се почистват и се нарязват на едро. Слагат се в тенджера, налива се вода, колкото да ги покрие, и се добавя солта. Варят се 20 мин., докато омекнат. Няколко колелца праз се изваждат, за да ползват за украса накрая, и останалото се пасира. При сервиране всяка порция се поръсва с някакви семена (аз имам слабост към конопеното) или каквото друго ви е на сърце и се добавят заделените преди пасирането пръстенчета праз.

Супата е наистина феноменална! Невероятно вкусна и уханна, с прекрасна гъстота и плътност и великолепен цвят. Всички продукти в нея са изключително ароматни, така че просто няма нужда от никакви подправки. Признавам си обаче, че сложих в тенджерата и половин малка глава лук и мъничко карфиол (100 г) – те ми останаха от любимите индийски хлебчета, с които съчетах супата, но съм сигурна, че присъствието им не е решаващо за нейния вкус и аромат.

Стек от целина

 

Харесах си тези стекове във веган местенцето на Кейт Форд – много ми допаднаха първо на вид, а после и с простотата си на приготвяне. Срещала съм и други начини за овкусяване на печените дебели резени целина, но реших да дам предимство на настоящата комбинация от продукти. Оказа се, че тя наистина си заслужава – сладко, кисело, солено и пикантно се обединяват в разкошен хармоничен букет и овкусяват и ароматизират целината брилянтно. Същевременно маринатата играе роля и за изкусителната външност на стековете – карамелизираната им повърхност е просто неустоима!
При Кейт зехтинът беше двойно повече, аз го намалих на 1 лъжица и въпреки това целината ми се видя малко мазничка, така че следващия път бих го намалила още.


1 голяма глава целина (около 500 г)
1 с.л. зехтин
1 ч.л. дижонска горчица
1 ч.л. кленов сироп
1 ч.л. соев сос
1 голяма скилидка чесън
сол


Чесънът се смачква с малко сол на паста и се разбърква със зехтина, горчицата, кленовия сироп и соевия сос в малка купичка.
Целината се обелва и се нарязва на четири (може и повече) кръга с дебелина около 2 см. С върха на ножа по двете повърхности на всеки кръг се правят плитки ромбовидни прорези. Резените се слагат в незалепваща тава (или покрита с хартия за печене), посоляват се леко и се намазват и от двете страни с по-голямата част от маринатата.

Така овкусените шайби целина се пекат 25 мин. на 180 градуса на долен реотан с вентилатор, след което се обръщат, намазват се с останалата марината и се пекат още 15 мин., но трябва да се наблюдават, за да не изгорят.

Стековете от целина са великолепни! Плътни и месести, изключително вкусни и ароматни, с чудесен карамелен загар и цвят. Комбинацията от продукти в маринатата е много удачна – усеща се нежна сладост от кленовия сироп, кисела нотка от горчицата, а соевият сос балансира и обединява останалите вкусове. За гарнитура на стековете може да се ползва картофено пюре или пастет от боб например. Аз (подобно на авторката на рецептата) заложих на втория вариант, само че от червен боб, като добавих и малко пастет от авокадо, но в по-простичък вариант (просто намачкано авокадо със стрита с щипка сол скилидка чесън и лимонов сок на вкус) – получи се прекрасен цветен акцент в чинията.

Пастет от печени чушки и тофу

Това пастетче привлече вниманието ми преди известно време в една кулинарна група в социалните мрежи и начаса реших, че трябва да го пробвам. Единственото, което ме възпря да го направя веднага, беше, че е приготвено с чушки от буркан – те са кисели и солени, а тофуто, което си купувам аз (предпочитам това в саламура от Кауфланд), също е солено и кисело. Затова търпеливо изчаках сезона на червените чушки и – като почитателка на домашно приготвената храна – си ги изпекох сама. Бях сигурна, че ще се получи нещо интересно и много вкусно, но все пак като за първи опит реших да пробвам само с две чушки и плочка тофу. И о, да – получи се изключително леко и нежно креместо пастетче с чудесен вкус. След като го опитах и оцених високо, не се сдържах да продължа с експериментите и на останалата част добавих листенце босилек и мъничко чесън. И двете добавки вървят много както на печените чушки, така и на тофуто и се вписаха добре в пастета, но с тях той стана някак по-тежък (явно на аромати) и не че беше лош, но сякаш пò ми допадна първоначалният вариант. Все пак хора и вкусове разни, на някого пък може вторият да му хареса повече, затова го споделям…
Съотношението на продуктите може да бъде според предпочитанията на всеки, но с долните количества се получи добра текстура, цвят и вкус на пастета.


2 печени чушки (160 г)
100 г тофу


Чушките и тофуто се блендират до гладка смес. Понеже моето тофу е солено и кисело, пастетът няма нужда от сол и лимонов сок (ако се ползва друго тофу, може да се наложи да се сложи малко сол). По желание може да се добави пресен босилек, чесън или някаква друга подправка, но и само с двете основни съставки е невероятно вкусно. И е добре да се направи по-голяма доза, защото полученото количество не е кой знае колко…

Пастетът е просто феноменален – наистина е учудващо как само от два продукта може да се получи нещо толкова добро. Много е лек и фин, с чудесна текстура и гъстота, пухкав и кремест, с прекрасна сладост от червените чушки. А колко бързо и лесно се приготвя, е излишно да се обяснява…