Постни меденки с пълнозърнесто спелтено брашно

След великолепните постни меденки с бяло спелтено брашно нямаше как да не пробвам и дали ще се получи добър резултат с любимото ми пълнозърнесто – то е по-вкусно и ароматно, а и по-здравословно. Останалите продукти и начинът на приготвяне са си същите, но определено понатрупах опит с този вид тесто. За да стане то по-хубаво и да се работи по-лесно с него, е добре шарланът да е студен, тестото да не се меси много и да се охлади за известно време преди изрязването на сладките, а кората да не се разточва прекалено тънко. Така сладките стават малко по-дебелички и излизат по-малко бройки (при мен се получиха 36 при очаквани поне 40), но пък са по-пръхкави и мекички. И, както се вижда и от снимките, опитът с пълнозърнесто брашно е суперуспешен – меденките са прекрасни на вид, а вкусът им е дори по-добър от другите с бяло брашно, да не говорим и че се хапват с по-малко угризения на съвестта… Затова и вече смело увеличавам дозата, че то за 20-ина сладки не си струва разправията… Вместо соев може да се ползва и кокосов йогурт, но той е по-пухкав и лек и 4 с.л. от него са около 75 г (не е проблем да се сложат и 100 г, но тогава ще се наложи да се увеличи брашното).


4 с.л. (100 г) соев йогурт
1 ч.л. сода
2 с.л. оцет
½ ч.ч. (100 г) шарлан
½ ч.ч. (90 г) кафява захар
4 с.л. (100 г) мед
½ ч.л. смляна бурбонска ванилия
2 ч.л. с връх канела
настъргана кора от 1 лимон (1 ч.л.)
щипка сол
420 г пълнозърнесто спелтено брашно
около 300 г шипков мармалад


Йогуртът се слага в купа и се добавят содата и оцетът. Разбърква се и се изчаква малко сместа да шупне. Добавят се шарланът (добре е да е студен), захарта, медът, ванилията, канелата, лимоновата кора и солта и се разбърква с тел до стопяване на захарта. Накрая на части се добавя пресятото брашно и се омесва гладко тесто. То не трябва да е много твърдо, защото при разточването после кората „се разрошва”, т.е. не става гладка отгоре. Ако това все пак се случи, тестото се коригира лесно, като се добави малко йогурт (1 ч.л.) и се премеси отново. Завива се в найлоново фолио и се слага в хладилника за около половин час, за да се работи после по-удобно с него (ако се държи в хладилника по-дълго, се втвърдява много и трябва да се извади предварително, за да се отпусне и омекне малко).
Разточва се на кора с дебелина 3-4 мм и с формички се изрязват сладки. Отлепват се внимателно с помощта на нож и се подреждат в тава върху хартия за печене. Изрезките се премесват, разточват се пак и се изрязват още сладки – и така до свършване на тестото. На половината от сладките може да се изрежат дупчици в средата с миниформички (след като са пренесени в тавата, за да не се деформират при отлепването от плота). Ако някои от шаблоните са асиметрични, половината от конкретния вид трябва да се обърнат наобратно, за да бъдат после по двойки за слепването.

Сладките се пекат в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 7-8 мин. (докато порозовеят крайчетата). Оставят се да изстинат в тавата и тогава се отлепват внимателно. Слепват се по две с шипков мармалад (аз предпочитам с по-дебел слой). Там, където ще се падне дупчицата на горната сладка, се слага по-голямо количество, за да може при притискането на двете половини през отвора да се покаже мармалад и да го изпълни. Току-що слепени сладките са доста нестабилни (двете половини много лесно се разместват), затова се оставят за няколко часа на един ред, докато мармаладът се стегне.

Тогава се прехвърлят в метална кутия или друг подходящ съд с капак и се оставят да престоят поне един ден, за да омекнат. А ако имате търпение да изчакате още ден-два, ще се насладите на най-хубавите меденки на света!

Меденките са разкошни – малко дебелички, но пък поради това – мекички и нежни. И отново са божествено вкусни и ароматни, даже и с по-грубото пълнозърнесто брашно. Всъщност с него са още по-хубави, а и насладата е по-голяма, защото човек може да си хапне от тях с едно угризение по-малко…

Пролетна яхния от пресен грах и картофи

Това е любимата ми пролетна яхния от грах, но вече подобрена и обогатена с няколко пресни картофа. В комбинацията на грах и картофи няма нищо ново под слънцето, но когато всички продукти са пресни (пролетни), ястието става изключително леко, свежо и нежно. Дори и да не разполагате с пресен млечен грах, нещата ще се получат и със замразен.


500 г пресен грах (може и замразен)
500 г пресни картофи
2 връзки пресен лук
3 скилидки чесън
2 моркова
2 ч.л. червен пипер
3 ч.л. сол (на вкус)
750-800 мл гореща вода
2 малки домата (350-400 г)
1 връзка копър
10-ина стръка магданоз


Перата на лука се нарязват на ситно, морковите – на кубчета, чесънът се накълцва. Доматите се обелват и се нарязват на дребно, кожицата на картофите се остъргва и се нарязват на по-едри кубчета.
Лукът, морковите и чесънът се слагат в суха тенджера на среден огън. Бъркат се непрекъснато няколко минути, докато лукът се слегне. Добавят се грахът, картофите, червеният пипер и солта, разбърква се добре и се налива водата – колкото да покрие зеленчуците. Оставя се да заври, котлонът се намалява и ястието се готви 10-ина мин. Тогава се добавят доматите и се готви още 15-ина мин., като накрая 2-3 картофчета се смачкват с лъжицата, за да се замъти леко чорбицата. Котлонът се изключва и се добавя наситненият копър, а след още няколко минути – и магданозът. Яхнията се оставя да си почине 15-20 мин., преди да се сервира.

Ястието е разкошно – колкото простичко и лесно, толкова и апетитно. Изключително леко, свежо и вкусно и не на последно място – здравословно и сготвено щадящо.

Маслинова питка с пълнозърнесто спелтено брашно

Тази питка стана любима у дома преди повече от десет години, когато я намерих в прекрасния My Cooking Book Blog. Правех я често, но постепенно някак беше изместена от други тестени предизвикателства. Наскоро обаче се сетих за нея и реших да я направя пак, но внесох някои промени – замених комбинацията от бяло и пълнозърнесто пшеничено брашно изцяло с пълнозърнесто спелтено, пропуснах умишлено половината мазнина (навремето просто я бях забравила) и използвах маслини каламата вместо черни, които вече избягвам, както и пълнозърнест вместо белен сусам. И не на последно място – реших да спазя рецептата докрай и да сложа пресен (в моя случай е замразен) кориандър, с който тогава не разполагах и заменях с розмарин. И онзи вариант ставаше чудесен и много ароматен, но този с кориандър е забележителен, наистина не е за изпускане! Защото когато премине термична обработка, неприятната миризма на прясната подправка претърпява загадъчна метаморфоза в умопомрачително и пристрастяващо благоухание…
Мерителната чаша е 240 мл.


400 г пълнозърнесто брашно от спелта
1 пак. бакпулвер
1½ ч.л. сол
½ ч.ч. (100 г) зехтин
1 ч.ч. прясно изцеден портокалов сок
200 г обезкостени маслини (каламата)
3-4 стръка пресен лук (1 ч.ч. нарязани)
2 ч.л. сух джоджен
½ ч.ч. нарязан на ситно пресен кориандър (замразен)

за намазване и поръсване:
2 с.л. прясно изцеден портокалов сок
2 с.л. сусам (пълнозърнест)


Маслините се обезкостяват, като се оставят на едри парченца. Лукът и кориандърът се нарязват на ситно, брашното се пресява.
В купа се смесват сухите съставки – брашното, бакпулверът, солта и джодженът. Добавят се зехтинът, портокаловият сок, маслините, лукът и кориандърът и се разбърква с дървена лъжица. Когато сместа се сгъсти, месенето продължава на ръка, докато продуктите се смесят равномерно.
Тестото се разстила в тава (с диаметър около 30 см), като се разпределя с длани равномерно навсякъде. Отгоре се намазва с портокалов сок и се поръсва със сусам. Пече се в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 40 минути. Когато се извади от фурната, се покрива с кърпа и се оставя да изстине за 15-20 мин., преди да се нареже.

Питката е феноменална! Още топличка е просто божествена, с хрупкава горна и долна коричка и мекичка отвътре. Спелтеното брашно я прави уникално вкусна, а кориандърът ѝ придава невероятен аромат. Даже и да не обичате кориандър, не го пропускайте! Когато мине термична обработка, ароматът му коренно се променя и няма нищо общо с меко казано неприятната миризма на пресния. Само в случай че нямате в момента, може да го замените с някаква характерна средиземноморска (розмарин, риган, босилек) или друга предпочитана подправка.

Пролетна крем супа от тиквички

Тиквичките са най-уважавани у дома печени на фурна, но този път реших да заложа на разнообразие в менюто ни. Пък и въпреки че отдавна се запролети, времето в последните дни предразполага към топла супичка… Така се роди идеята за тази вкуснотия в чиния, пардон, в купичка – към първите пролетни тиквички се присъединиха няколко пресни картофа, 2 стръка пресен лук и главичка (прилично големичка) пресен чесън. А за аромат какво по-подходящо от няколко стръка копър? Трябва само да се внимава с количеството на водата, защото пролетните зеленчуци са много воднисти и супата може да стане по-рядка от желаното. Обикновено за други крем супи в тенджерата наливам вода колкото да се покрият продуктите, но този път сипах на нивото им, даже някои крайчета мъничко стърчаха отгоре.


4 тиквички (около 1 кг)
4 пресни картофа (около 600 г)
2 стръка пресен лук
1 главичка пресен чесън
10-ина стръка копър
3 ч.л. сол (на вкус)

Тиквичките и картофите се нарязват на едри кубчета, лукът, чесънът и дръжките на копъра – на ситно. Слагат се в тенджера, налива се вода на нивото на продуктите (даже може мъничко да стърчат над нея) и се добавя солта. Варят се 15-ина минути, докато омекнат. Прибавя се нарязаният копър и супата се пасира. При сервиране всяка порция се поръсва или украсява по желание, аз гарнирах с една лъжица кокосов йогурт с накълцани на ситно скилидки пресен чесън в него.

Супата е прекрасна – много лека и свежа, изключително вкусна и ароматна. Както е известно, всички пресни продукти (картофи, лук и чесън) имат по-деликатен аромат от старите, което позволява да се усеща съвсем осезаемо вкусът на тиквичките. Копърът също чудесно се вписва в цялостната картинка, внасяйки прелестно ухание (както и цвят – от него супата нежно позеленя). А суровият чесън в кокосовия йогурт просто допълва съвършенството…

Домати с песто от див чесън

Пестото от див чесън е истински кулинарен деликатес – изключително свежо и ароматно, с възхитителен зелен цвят. Може да се намаже на филийка, да се ползва за сандвичи, да се добави към печени или задушени зеленчуци, а в комбинация с добре узрели розови домати е просто върхът. Получава се колкото простичка, толкова и вкусна салата! За една порция са достатъчни:


1 розов домат
няколко лъжички песто от див чесън
няколко маслинки
листа от див чесън за украса


Доматът се нарязва на дебели шайби, които се подреждат в чиния върху няколко листа див чесън. Отгоре се слага песто – може и повечко, и се украсява с маслини и орехови ядки.
Изключително елементарно, но много ефектно и вкусно!

Салатата е великолепна – изключително красива и божествено вкусна. Доматите и чесънът винаги са били добра компания, но тук резултатът е още по-впечатляващ, защото дивият чесън е с много по-нежен аромат от обикновения. Салатата е наслада за всички сетива – и за очите, и за небцето, и за душата. И е прекрасен начин да се хапне това толкова полезно природно съкровище – дивият чесън.

Пълнозърнест жасминов ориз (с кокосово масло)

Номер две в личната ми класация на видовете ориз, но на една миниатюрна стъпчица под върха (където е царят басмати) е жасминовият. Тайландското чедо е също толкова вкусно и ароматно, също с толкова нежни зрънца колкото и хималайския си братовчед. И въпреки че в редки случаи прибягвам и до белия жасмин, горещите ми предпочитания са за пълнозърнестия вариант. И както винаги, предварително го накисвам във вода. Тогава необходимото съотношение с водата става 1:1½, т.е. 1 чаша сух ориз се накисва и после се вари в 1½ чаша вода. Така оризът става великолепен – добре сварен и всяко зрънце си стои отделно. Не пропускам и двете тънкости: когато се дръпне от котлона, оризът се разбърква леко с вилица, за да стане пръхкав, след което се оставя да се задуши за няколко минути, преди да се сервира.


1 ч.ч. (180 г) пълнозърнест жасминов ориз
1½ ч.ч. (360 г) вода
1 ч.л. сол
(бучица кокосово масло)


Оризът се накисва в студена вода от предния ден, като междувременно водата се сменя 1-2 пъти. На другия ден се измива добре и се изсипва във врящата вода, в която е добавена и солта. Похлупва се и след като заври, котлонът се намалява. Оставя се да ври на тих огън, докато поеме водата (отнема около 30 минути). Тогава тенджерата се дръпва от котлона, оризът се разбърква нежно с вилица и се оставя да се задуши за няколко минути, преди да се сервира.

Оризът е просто прелестен – изключително нежен, вкусен и ароматен. Чудесен е да се хапва и самостоятелно (тогава преди разбъркването може да се добави и бучица кокосово масло), но обикновено се ползва за гарнитура на различни видове тайландско къри, с което допълва богатата палитра от божествени вкусове и аромати.

Къри с леща

Това е поредната рецепта в колекцията ми от къри – след вариантите със сладки картофи и патладжани и карфиол. И отново останах очарована от симфонията от вкусове и аромати в чинията! Просто всяка хапка те изпълва с блаженство и благодарност към вселената, че съществува нещо толкова вкусно… И особено когато кърито е сервирано по необходимия начин – с добавка от жасминов ориз, и то любимия ми пълнозърнест вариант. Срещала съм различни рецепти за къри с леща из нета с незначителни разлики помежду им, така че заложих на комбинация от тях и естествено на своя досегашен опит. Ползвах кафява леща (може и зелена), червена къри паста (със сигурност ще стане и с друг вид) и кокосово мляко с по-ниска масленост (8%), за да не стане ястието прекалено мазно и тежко.


1 ч.л. кокосово масло
1 глава лук
2 скилидки чесън
парче джинджифил колкото орех
1 ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
½ ч.л. куркума
1 с.л. къри паста
400 г домати (от буркан)
250 г леща
300 г вода
3 ч.л. сол
1 консерва (400 мл) кокосово мляко
няколко стръка пресен кориандър (или замразен)


Лещата се накисва за поне едно денонощие в студена вода, като водата междувременно се сменя няколко пъти.
Преди да започне готвенето, всички продукти трябва да са приготвени предварително – обелени и нарязани, защото готвенето и добавянето им един след друг става много бързо.
Лукът, чесънът и джинджифилът се нарязват на ситно, лещата се измива.
Кокосовото масло се загрява, слагат се лукът, чесънът и джинджифилът и се разбърква енергично за 10 секунди. Добавят се смленият кориандър, кимионът, куркумата и къри пастата и се разбърква. Веднага след това се слагат доматите, лещата, водата и солта. Вари се 30-ина минути – до омекване на лещата. Тогава се добавят кокосовото мляко и пресният кориандър и ястието се оставя да покъкри още 5-6 минути. Ако е станало много рядко, се готви без капак още известно време, за да се изпари излишното. Сервира се със сварен жасминов ориз, моите предпочитания са за пълнозърнест.

Кърито е невероятно, просто божествено! Умопомрачително вкусно и приятно люто, безапелационно завладяващо всички сетива. Да се чуди човек как една най-обикновена леща може да се превърне в нещо толкова феноменално! Естествено всичко се дължи на обичайните за това ястие съставки – джинджифил, кокосово мляко и пресен кориандър. А палитрата от приказни вкусове и аромати се допълва от прекрасния жасминов ориз…

Супа от коприва със застройка от сусамов тахан

Обикновено копривата (особено първата младичка и нежна пролетна реколта) присъства в менюто ни в суров вид – в салати, на песто или като част от гарнировката на разни брускетки. Този път обаче изневерих на себе си и… я ползвах за супичка. Все пак има едно НО: всичко беше сготвено за минимално време и по максимално щадящ начин, без запръжки и тежки застройки. С други думи – не бланширах копривата предварително, както е по всички рецепти, а я накълцах сурова на дъската и я добавих в тенджерата, след като изключих котлона. А за застройка ползвах… сусамов тахан! От доста време знам за това приложение на тахана, но все не ми е падала сгода да го изпробвам, така че сега реших, че това е моментът! В резултат – получи се прекрасна копривена супа, лека и свежа, приятно гъстичка и чудесно замътена. Количествата на продуктите не са строго определени, може да се действа на око и според наличностите, при мен бяха следните (за по-рядка супа водата може да се увеличи):

1 купа коприва (80 г)
2 връзки (10-ина стръка) пресен лук
2-3 щипки сух джоджен
2 ч.л. червен пипер
50 г фиде (пълнозърнесто)
2 моркова
2 ч.л. сол
2 с.л. с връх (50-60 г) сусамов тахан (пълнозърнест)
2 л вода (може и повече)


Лукът се нарязва на ситно, копривата се накълцва небрежно с нож на дъската (без да се пипа, върхът на ножа се държи с другата ръка), морковите се настъргват на едро ренде.
Във вряща вода се слагат лукът, джодженът, червеният пипер и солта. Вари се 4-5 минути и се добавя фидето. След около още 5 минути котлонът се изключва и тогава се прибавят морковите и копривата. Тенджерата се оставя на горещия котлон и това е напълно достатъчно морковите и копривата да се сготвят.
Таханът се разбърква в купичка с малко бульон от тенджерата на рядка смес, с която супата се застройва. Сервира се с добавка от пресован чесън и оцет, макар че и без нея е достатъчно вкусна.

Колкото и да избягвам да обработвам копривата и другите диворастящи зелении термично, си признавам, че супата стана фантастична! Много свежа и лека, с вкус и аромат на пролет. Сусамовият тахан се оказа идеален за застройка – пасна прекрасно на копривата вкусово и чудесно замъти супата, така че смятам и занапред да се възползвам от него в тази му роля.

Портокалови корички

Захаросаните портокалови корички са разкошен бонус в много сладички неща – могат да се открият в различни бонбони, в какви ли не кексове и сладкиши, в пухкави и ароматни козунаци… Защото с тях всички десерти стават приказно уханни и пленителни! Когато преди доста години за първи път реших сама да си приготвя портокалови корички, се постарах да наподобя максимално тези от готовите сладкиши. За целта ги потопих в захарен сироп, след което ги изцедих и изсуших. Получи се нещо забележително апетитно и изкусително, а козунакът, в който ги използвах, стана феноменален! Оттогава все се каня пак да си направя такива корички, но нещо все ме възпираше – наличието на захар в рецептата. Докато един ден не ми хрумна да ги изсуша, без да ги потапям в захарен сироп – нали леко нагарчащият вкус и прекрасният аромат са си същите! И така, щом попаднах на нетретирани с химически препарати портокали, идеята влезе в действие…

Броят на портокалите не е от значение, важното е да са нетретирани или иначе казано – био, еко, органик или както там е изписано на етикета.
Плодовете все пак се измиват добре, подсушават се и се обелват. Вътрешността се хапва с най-голямо удоволствие, а корите, добре почистени от белите ципи, се нарязват на малки квадратчета.

Разстилат се на тънък слой в чиния (или друг подходящ съд) и се сушат на стайна температура – може до прозореца на слънце, може под климатика или близо до друг източник на топлина, като периодично се разбъркват.

4-5 дни са им напълно достатъчни, за да изсъхнат добре.

Готовите портокалови корички се прибират в чисто сухо бурканче и така се съхраняват. Оттам нататък само трябва да измислим в какъв десерт да ги употребим и да им се насладим съвсем заслужено, защото са приготвени по напълно здравословен начин – без никаква захар. Естествено в различните печива могат да се използват и настъргани портокалови корички, но те само биха ароматизирали сладкиша – друго си е да си хруснеш някое по-едро разкошно ухаещо парченце…

Пълнозърнест ориз басмати (с кокосово масло)

Както многократно съм заявявала, любимият ми сорт ориз е басмати, и то в пълнозърнестата му форма – и е по-здравословен, и е по-ароматен. Е, случва ми се понякога да ползвам и бял, но то е по изключение – обикновено когато се изкуша от някоя изгодна промоция в магазина… Да се върнем обаче на пълнозърнестия – прекрасен е както самостоятелно, така и като гарнитура към друго ястие; обожавам го в добре познатата комбинация със зеленчуци, както и в една умопомрачително вкусна рецепта с източен произход. Но да се сготви хубав ориз басмати си е истинско предизвикателство, защото в зависимост от начина на приготвяне (варене или печене) и дали към него има други продукти (те внасят допълнителна влага) или не, количеството на водата варира. Да припомня и още нещо – задължително накисвам предварително всички зърнени и бобови храни преди варене, с което допълнително си усложнявам живота, защото стандартното съотношение ориз : вода се променя… И така, ако пълнозърнестият басмати се готви и ще се сервира самостоятелно или за гарнитура, съотношението е 1:1⅓ (1 чаша сух ориз се накисва и после се вари в 1⅓ чаша вода). Естествено отново важат двете хитринки: готовият ориз се разбърква леко с вилица, за да стане пръхкав, и се оставя да се задуши за няколко минути, преди да се сервира.


1 ч.ч. (180 г) пълнозърнест ориз басмати
1⅓ ч.ч. (320 г) вода
1 ч.л. сол
(бучица кокосово масло)


Оризът се накисва в студена вода от предния ден, като междувременно водата се сменя 1-2 пъти. На другия ден се измива добре и се изсипва във врящата вода, в която е добавена и солта. Похлупва се и след като заври, котлонът се намалява. Оставя се да ври на тих огън, докато поеме водата (отнема около 30 минути). Тогава тенджерата се дръпва от котлона, оризът се разбърква нежно с вилица и се оставя да се задуши за няколко минути, преди да се сервира.

Оризът става великолепен – добре е сварен, без да е разварен; по-скоро е леко алденте и всяко зрънце си стои отделно. Много е хубав и само така (особено ако ще се ползва за гарнитура), но по желание преди разбъркването може да се добави и бучица кокосово масло – получава се нещо божествено вкусно и ароматно, което е достатъчно да се хапва (с някаква салата например) и напълно самостоятелно. Може и направо с лъжица. По-голяма… 😉

Вита питка със сос барбекю, маслини и розмарин

Когато цял ден вали, мързеливият неделен следобед е заразил всички у дома и няма желаещи да отидат до магазина за хляб; когато решаваш да омесиш нещо, но да е в унисон с лежерното настроение на деня, т.е. с минимални усилия и за минимално време – получава се ето това!

Супер вкусна и ароматна, красива и цветна (е, поне отвътре де). Изобщо не очаквах такъв резултат и нападнахме питката още топла, без дори да си помисля да снимам, но на другия ден като видях красивите шарки на резените, не се стърпях да я щракна… Сосът барбекю е на доматена основа, така че може да се замени с лютеница, салца или нещо подобно.

Маслинките предпочитам да са каламата, но и със зелени не е лошо. И е важно да не се прекалява с розмарина, понеже има силен и малко тежък аромат. А питката е толкова апетитна и изкусителна, че оттогава я правя няколко пъти, като вече заменям бялото пшеничено брашно с пълнозърнесто от спелта. Е, малко ме поизтормози спелтеното тесто, докато му хвана цаката с втасването (почти няма нужда от такова), но мъките си заслужават – вкусът е още по-добър!


¼ кубче (10 г) прясна мая
1 ч.л. захар
400 мл топла вода
50 г зехтин
2 ч.л. сол
760 г пълнозърнесто брашно от спелта или 780 г бяло пшеничено брашно (зависи от марката)

5-6 с.л. сос барбекю (150-160 г)
150 г обезкостени маслини каламата
2 стръка розмарин (по 15-20 см)
зехтин за намазване


Маслините се нарязват на шайбички или на половинки (ако са по-дребни), розмаринът – на ситно.
Маята се разбърква със захарта, малко топла водичка и 1-2 лъжици брашно и получената кашица се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче. В него се наливат шупналата мая, зехтинът и водата. Омесва се средно меко тесто, което да не лепне по ръцете, и се оставя да си почине – не повече от 10 мин. за спелтеното брашно и поне 30 мин. (във фурната на 50 градуса) за бялото пшеничено.
Плотът се намазнява обилно със зехтин и тесто се разточва на голяма кора, която се намазва със соса барбекю. Отгоре се разпределят маслините и розмаринът и кората се навива на руло, което се завива на охлюв и се прехвърля в тава (30 см), покрита с хартия за печене.

Ако се ползва бяло пшеничено брашно, охлювът се премества много лесно, но тестото от спелтено брашно става по-меко и отпуснато и тук започват ядовете – спиралата се изкривява, разлива и деформира при опита да се подхване с ръце. Затова препоръчвам рулото да се навива на охлюв направо върху парчето хартия, поставено до него на плота, и заедно с хартията да се сложи в тавата.
Така оформената питка се оставя да втаса (отново във фурната) – 25 мин. за спелтеното брашно и 30-40 мин. за бялото пшеничено.
Без тавата да се вади, фурната се включва на 160 градуса на долен реотан с вентилатор и питката се пече около 30 мин. Ако за това време не се е зачервила приятно отгоре, се превключва на функция грил за още 1-2 мин.

Готовата питка се завива с кърпа за 15-20 минути (да си обиколи нивката) и тогава се нарязва или още по-добре – се начупва. Ние нямахме търпение да я чакаме достатъчно и я нападнахме още гореща, даже и снимка не направих… Увековечих я на следващия ден – когато е изстинала, се реже на идеални резени, които се оказаха невероятно красиви…

И накрая да уточня нещо – в тестото на питките по принцип слагам повече мазнина (100 г за това количество тесто); този път реших за проба да я намаля наполовина. Резултатът – печивото стои по-хлебно, но пак е много вкусно! Пък то нали и това ми беше целта – да имаме хляб за вечеря… А той се оказа даже и с екстри! И манджата се оказа излишна…

Питката с пълнозърнесто спелтено брашно не е толкова ефектна на вид (няма го контрастът на цветовете, пък и сложих зелени маслини, понеже нямах обезкостени каламата, а не ми се дялкаха костилки до припадък), но е в пъти по-вкусна и ароматна – освен от розмарина и маслините и от самото брашно. И е толкова пухкава и мекичка, просто душичка!

Кисело зеле с нахут в гювеч

Тази зима не бях готвила още любимото зеле на лѝста и затова тази седмица намислих с предпоследната зелка от бидона да му отдам нужното уважение. В последните дни обаче ми се въртеше из ума и един апетитен, добре сварен златист нахут под формата на яхния или хумус. Така, раздвоена между киселото зеле и нахута, взех компромисно решение – да използвам и двете, като ги обединя в едно ястие. Подобно нещо съм готвила и преди (макар и с прясно зеле) и знам, че комбинацията е много добра, така че се опрях и на тази рецепта. Подправките също са изпитани и в крайна сметка се получи голяма вкуснотия. Сол не съм слагала никаква (включително и на нахута – домашно сварен е), понеже ползвах зелева чорба.


½ средна зелка (около 750 г)
300 г сварен нахут (отцеден), може и повече
1 стрък праз
3 тънки моркова
2 дафинови листа
2 ч.л. червен пипер
½ ч.л. смлян кимион
1 ч.л. смлян кориандър
5 плодчета хвойна
зелева чорба
струйка шарлан


Зелето се нарязва на едро, празът и морковите – на кръгчета. Слагат се в гювеч заедно с нахута и се поръсват с подправките. Налива се зелева чорба (почти до нивото на зелето) и гювечът се слага в студена фурна, която се включва на 200 градуса на горен и долен реотан. Когато зелето заври, фурната се намалява на 180 градуса и се пече около 2 часа (включително и времето за загряване на фурната), докато омекне приятно – аз не обичам да е прекалено меко. Тогава се полива с малко шарлан и се разбърква.

Ястието е разкошно – изключително апетитно и ароматно. То и няма как да е иначе – в гювеч всичко става великолепно, празът и подправките също имат своя принос. А няколко люти чушлета са идеалното допълнение. Имах само един леко неприятен естетически момент, от който искам да предпазя желаещите да сготвят тази манджа: когато варих нахута, му изчистих люспите, вследствие на което при разбъркването накрая част от него просто се разкашка. Вариантите да се избегне това са няколко – нахутът да се сварява до полуготовност, а не до пълно омекване; да не му се махат люспите или ястието да се разбърква съвсем леко, и то не веднага след изваждането от фурната, а когато леко поизстине. Ако се ползва готов сварен нахут от магазина, този проблем няма да стои…