Карпачо от цвекло

Смятам, че цвеклото (както и всичко останало от растителното царство) е по-полезно сурово и затова го хапваме обикновено така, но откакто открих разкошната салата винегрет, установих, че е много приятно и варено. Така че когато се поразтърсих за рецепти за карпачо от цвекло (в повечето от тях то беше сварено, но имаше и такива със сурово), бях наистина раздвоена. В крайна сметка като за първи опит реших да се доверя на мнозинството, но със сигурност следващия път ще пробвам със сурово – сигурна съм, че пак ще е много вкусно, особено пък ако тънките червени резенчета престоят известно време в сместа за овкусяване преди сервиране, т.е. ще се мариноват чудесно.
В началото бях малко притеснена от името на салатата, защото то се свързва с тънко нарязано месо или риба, но малко проучване за етимологията му ме успокои. Оригиналното ястие е създадено от италиански готвач през 50-те години на 20 век с основна съставка сурово месо. И понеже цветът му напомня характерния червен нюанс в картините на венецианския художник от 15-16 век Виторе Карпачо, създателят на рецептата ѝ дава това име – т.е. то не е свързано с произхода на основния продукт, а идва от цвета на съдържанието на чинията (макар че думата днес се използва за всяка тънко нарязана и креативно приготвена храна, не непременно червена на цвят). Така че да живее Карпачо – художникът, не месното ястие! Защото, нарязано на тънки филийки и овкусено с малко балсамов оцет, зехтин и чесън, цвеклото става забележително вкусно! А за да изглежда и по-красиво в платото за сервиране, е добре да се ползват по-дребни глави. И така, ето я моята интерпретация на различните рецепти, които намерих в нета; естествено, могат да се направят всякакви вариации по темата (като например без чесън или с лимонов сок вместо балсамов оцет)…


2 малки глави цвекло (200-250 г)
½ с.л. зехтин
1 с.л. балсамов оцет (тъмен)
1 скилидка чесън
¼ ч.л. сол
няколко стръка магданоз
шепа орехи
(листенца рукола за украса)


Цвеклото се сварява и като изстине, се обелва и се нарязва на много тънки шайби (аз ползвах ренде Бьорнер на първа степен).
Чесънът се смачква със солта и се смесва с оцета и зехтина в купа. Цвекловите шайбички се потопяват в така получения дресинг (да се овкусят всички еднакво) и се подреждат ветрилообразно в концентрични кръгове в голяма чиния или плато. Поръсват се с наситнен магданоз и нарязани на едро орехи (аз доукрасих и с няколко листенца рукола). За по-опростено приготвяне кръгчетата цвекло може да не се потапят в дресинга, а да се залеят с него, след като се подредят в чинията.

Цвекловото карпачо е разкошно – красиво, примамливо и вкусно. Тънките резенчета цвекло са изключително апетитни, овкусени съвършено и с прекрасен цвят. А орехите и магданозът чудесно допълват салатата и вкусово, и визуално – внасят както цветови акцент, така и по-различна текстура. Изобщо – наслада за всички сетива!

Супа от наситнени броколи

Ако на някого в семейството му е омръзнало от пасирани супи (които аз не съвсем правилно наричам крем супи, защото невинаги слагам в тях някакво растително мляко или сметана), нещата се поправят лесно. Просто продуктите се нарязват на по-дребно и после не се пасират; е, малко по-връткаво е, но нали трябва всички да са доволни от съдържанието на чинията после… Иначе казано, това е вече познатата крем супа от наситнени броколи, със същата технология на обработка на зелените розички, но този път пропуснах кокосовото мляко (просто не успях да измисля на момента какво да правя с остатъка от консервата, при положение че ще използвам само част от нея). Съвсем очаквано супата стана хубава на вид, много приятна и вкусна. В зависимост от предпочитаната гъстота количеството на водата може да се увеличи.


1 глава броколи (500 г)
1 глава лук
3 моркова (200 г)
4-5 картофа (около 500 г)
1,5 л вода (може и повече)
щипка чубрица
щипка джоджен
2½ ч.л. сол (на вкус)
конопено семе за поръсване


Броколите (включително и кочанът, той се обелва) се накълцват в чопър и се оставят да престоят час и половина – така се образува ценното вещество сулфорафан, освен това после ще имат нужда от съвсем кратка термична обработка и така няма да загубят цвета си.
Лукът се нарязват на ситно, морковите и картофите – на кубчета. Слагат се в тенджера и се заливат със студена вода. Добавят се чубрицата, джодженът и солта и зеленчуците се варят 10-ина мин. – до омекване на картофите. Добавят се броколите и тенджерата се сваля от котлона. Оставя се да престои около половин час – това време е достатъчно на дребните парченца броколи да се сготвят от топлината на съдържанието ѝ, без да се варят излишно и да променят цвета си. При сервиране супата се поръсва с конопено семе или някакви други семенца, по желание може да се добави и някакво растително мляко или сметана.

Супата е изключително приятна и апетитна и е чудесно разнообразие на пасираните варианти. Много е лека и свежа поради щадящия начин на готвене, особено на броколите, което я прави и по-здравословна…

Постни ванилови рогчета

Ваниловите рогчета са традиционни немски коледни сладки и преди години бяха задължителни за празниците у дома. После обаче се наложи да се откажа от тях заради кравето масло и жълтъка в тестото. Но нали си падам по предизвикателствата, преди четири години реших да ги приготвя без животински продукти. Заложих на кокосово масло, а жълтъкът замених с намачкан банан (впоследствие установих, че се получава и без него); дори смених и бялото пшеничено брашно със спелтено. Сладките станаха изключително вкусни и ароматни, но стояха някак жилави, не се топяха в устата, както се очакваше от тях… Пробвах пак следващата година, но за съжаление резултатът не беше по-различен… Затова тази година заложих на веган масло – не съм голяма почитателка на такъв вид продукт по принцип, но открих едно, което е вкусно (имам предвид марката Naturli от Лидъл) и му възложих своите надежди за по-нежни и крехки сладки. И о, небеса, чудото стана! Рогчетата се получиха великолепни! Но трябва да уточня нещо много важно: в старата рецепта слагах щипка сол за баланс на вкуса; маслото Naturli обаче е леко солено, затова сега тя трябва да се пропусне. Споделям и още нещо полезно – ядките винаги се мелят заедно със захарта, така се постига двояк ефект: първо, избягва се опасността да станат на тахан, ако се прекали с меленето, и второ, така и захарта се наситнява. Тестото може да се прави и с ръце, но тогава трябва да се внимава от топлината на ръцете да не се стопи маслото; много по-бързо и лесно става с кухненски помощник – за долните продукти аз предпочитам чопъра, защото купата на робота идва прекалено голяма. А количествата са малко, понеже това е половин доза на оригиналната рецепта – нали първо трябваше да бъде изпробвана и одобрена… И все пак накрая излизат приличните 30-ина сладки (зависи колко ще опитвате от суровото тесто – то е божествено вкусно!).


150 г пълнозърнесто спелтено брашно
25 г бадеми (обелени)
25 г лешници
45 г кафява захар
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
100 г веган масло Naturli
20 г банан (намачкан)
(щипка сол – ако маслото е безсолно)
2 с.л. смляна кафява захар за поръсване + щипка смляна бурбонска ванилия


Бадемите и лешниците се смилат фино заедно със захарта (може да се разделят на два пъти, за да се смелят по-добре и да не останат едри парченца) и се слагат в купата на чопър или кухненски робот. Добавят се пресятото брашно, ванилията и солта (сол се слага само ако маслото е безсолно!) и всичко се смесва.
Бананът се намачква, маслото (студено) се нарязва на кубчета и се прибавят към сухите съставки. Всичко се врътва за няколко секунди – докато се образува топка от тесто. Без да се пипа с ръце (за да не се стопли), тестото се прехвърля върху найлоново фолио и се увива. За улеснение при оформянето на рогчетата после тестото може да се направи не на топка, а в квадратна форма – така по-лесно ще се нареже на приблизително еднакви парченца. Слага се в хладилника за поне 2 часа, но спокойно може да се остави и за цяла нощ.
На другия ден тестото се нарязва на 32 парченца (по 10-ина грама всяко, аз ползвам и кантарче). Всяка част се оформя на фитил, който се огъва леко като полумесец; в средата трябва да е малко по-дебел, а краищата – да са по-тънки. Така получените рогчета се подреждат в тава, покрита с хартия за печене.

Пекат се в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 9-10 мин. – докато връхчетата леко потъмнеят. Може да изглеждат недопечени, защото горещи са меки, но не е така – като изстинат, се втвърдяват.

Оставят се да изстинат малко, преди да се отлепят и преместят, и още леко топли се поръсват с пудра захар (аз предпочитам домашно приготвена – от смляна кафява захар), смесена с щипка ванилия.

Като изстинат напълно, се прехвърлят в метална или друга кутия с капак, и се оставят поне един ден, за да омекнат. Но по-търпеливите ще бъдат възнаградени богато, защото колкото повече стоят, толкова по-хубави стават; затова е препоръчително да се направят поне седмица преди Коледа, а още по-добре – в началото на декември.

Рогчетата са феноменални – изключително съм щастлива, че постигнах този резултат без обичайното за традиционната рецепта краве масло. Дори и с веган варианта сладките станаха изключително вкусни и ароматни, но по-важното е, че и текстурата им е като на оригинала – прясно изпечени са хрупкави, но много крехки и нежни, а като престоят няколко дни, омекват, стават ронливи и просто се топят в устата… И тогава как да не се размажеш от удоволствие – всяка хапка е една мъничка нирвана…

Содена питка от пълнозърнесто спелтено брашно

Дали за Бъдни вечер или за всеки друг ден през годината, содената питка винаги си заслужава, защото се приготвя бързо и лесно, с простички продукти, а е много приятна и вкусна. Ако пък ѝ се добавят някакви семена и малко шарена сол (да убие дъха на сода), става направо разкошна. А пълнозърнестото брашно я прави и по-здравословна…
По желание може да се използват и други ароматни добавки – чудесно се получава със сушен лук или смляна домашна вегета; те не само че добре прикриват миризмата на сода, а и овкусяват питката великолепно.


500 г пълнозърнесто спелтено брашно
1 ч.л. сол
50 г семена (по 10 г лен, мак, пълнозърнест сусам, черен сусам и черен кимион)
2 ч.л. шарена сол
300 г вода (топличка)
1 ч.л. сода
2 с.л. оцет
20 г шарлан


Брашното (не всичкото наведнъж, малко се оставя за оформяне на питката) се пресява в купа, добавят се солта, семената и шарената сол, разбърква се и се оформя кладенче. Содата се угасява в оцета и заедно с водата и шарлана се сипват в кладенчето. Всичко се разбърква с дървена бъркалка до много гъсто тесто, което на набрашнен плот се оформя на топка (преди това се отделя едно топче за украса на питката). Няма нужда да се меси много, за да не поема тестото излишно брашно и да остане меко. Прехвърля се в тавичка, покрита с хартия за печене, отдолу се мушва паричката и на кръст се правят два дълбоки среза (няма нужда да се реже чак до основата, целта е тестото да се изпече по-добре във вътрешността). От заделеното топче тесто се оформят фитилчета и топчета, с които питката се украсява отгоре (при мен фигурките отразяват някакви лични пристрастия, не питайте какво символизират).

Пече се в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 35 мин.
Готовата питка се завива с кърпа и се оставя 15-20 мин. да си обиколи нивката…

Питката е великолепна – разкошно бухнала, много мекичка и пухкава и чудесно изпечена отвътре. Изключително вкусна и ароматна, не се усеща дъх на сода, а семенцата хрускат разкошно.

И всеки се надява да открие в своето парче паричката, защото този, на когото се падне тя, ще бъде късметлия през цялата следваща година!

За по-малко хора горните продукти може да се намалят наполовина, а питката да се направи със същия диаметър – тогава става по-тънка и още по-апетитна, защото меката среда е по-малко и преобладават така изкусителните корички… В този случай обаче времето за печене трябва да се намали на 30 мин. Всъщност съвсем спокойно по-тънка питка може да се направи и от цялата доза продукти, просто трябва да се ползва по-голяма тава…

И накрая, след като си е отдъхнала и е обиколила нивката си, прекрасната питка е готова да заеме мястото си на празничната трапеза на Бъдни вечер!

Постни меденки с пълнозърнесто спелтено брашно

След великолепните постни меденки с бяло спелтено брашно нямаше как да не пробвам и дали ще се получи добър резултат с любимото ми пълнозърнесто – то е по-вкусно и ароматно, а и по-здравословно. Останалите продукти и начинът на приготвяне са си същите, но определено понатрупах опит с този вид тесто. За да стане то по-хубаво и да се работи по-лесно с него, е добре шарланът да е студен, тестото да не се меси много и да се охлади за известно време преди изрязването на сладките, а кората да не се разточва прекалено тънко. Така сладките стават малко по-дебелички и излизат по-малко бройки (при мен се получиха 36 при очаквани поне 40), но пък са по-пръхкави и мекички. И, както се вижда и от снимките, опитът с пълнозърнесто брашно е суперуспешен – меденките са прекрасни на вид, а вкусът им е дори по-добър от другите с бяло брашно, да не говорим и че се хапват с по-малко угризения на съвестта… Затова и вече смело увеличавам дозата, че то за 20-ина сладки не си струва разправията… Вместо соев може да се ползва и кокосов йогурт, но той е по-пухкав и лек и 4 с.л. от него са около 75 г (не е проблем да се сложат и 100 г, но тогава ще се наложи да се увеличи брашното).


4 с.л. (100 г) соев йогурт
1 ч.л. сода
2 с.л. оцет
½ ч.ч. (100 г) шарлан
½ ч.ч. (90 г) кафява захар
4 с.л. (100 г) мед
½ ч.л. смляна бурбонска ванилия
2 ч.л. с връх канела
настъргана кора от 1 лимон (1 ч.л.)
щипка сол
420 г пълнозърнесто спелтено брашно
около 300 г шипков мармалад


Йогуртът се слага в купа и се добавят содата и оцетът. Разбърква се и се изчаква малко сместа да шупне. Добавят се шарланът (добре е да е студен), захарта, медът, ванилията, канелата, лимоновата кора и солта и се разбърква с тел до стопяване на захарта. Накрая на части се добавя пресятото брашно и се омесва гладко тесто. То не трябва да е много твърдо, защото при разточването после кората „се разрошва”, т.е. не става гладка отгоре. Ако това все пак се случи, тестото се коригира лесно, като се добави малко йогурт (1 ч.л.) и се премеси отново. Завива се в найлоново фолио и се слага в хладилника за около половин час, за да се работи после по-удобно с него (ако се държи в хладилника по-дълго, се втвърдява много и трябва да се извади предварително, за да се отпусне и омекне малко).
Разточва се на кора с дебелина 3-4 мм и с формички се изрязват сладки. Отлепват се внимателно с помощта на нож и се подреждат в тава върху хартия за печене. Изрезките се премесват, разточват се пак и се изрязват още сладки – и така до свършване на тестото. На половината от сладките може да се изрежат дупчици в средата с миниформички (след като са пренесени в тавата, за да не се деформират при отлепването от плота). Ако някои от шаблоните са асиметрични, половината от конкретния вид трябва да се обърнат наобратно, за да бъдат после по двойки за слепването.

Сладките се пекат в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 7-8 мин. (докато порозовеят крайчетата). Оставят се да изстинат в тавата и тогава се отлепват внимателно. Слепват се по две с шипков мармалад (аз предпочитам с по-дебел слой). Там, където ще се падне дупчицата на горната сладка, се слага по-голямо количество, за да може при притискането на двете половини през отвора да се покаже мармалад и да го изпълни. Току-що слепени сладките са доста нестабилни (двете половини много лесно се разместват), затова се оставят за няколко часа на един ред, докато мармаладът се стегне.

Тогава се прехвърлят в метална кутия или друг подходящ съд с капак и се оставят да престоят поне един ден, за да омекнат. А ако имате търпение да изчакате още ден-два, ще се насладите на най-хубавите меденки на света!

Меденките са разкошни – малко дебелички, но пък поради това – мекички и нежни. И отново са божествено вкусни и ароматни, даже и с по-грубото пълнозърнесто брашно. Всъщност с него са още по-хубави, а и насладата е по-голяма, защото човек може да си хапне от тях с едно угризение по-малко…

Пролетна яхния от пресен грах и картофи

Това е любимата ми пролетна яхния от грах, но вече подобрена и обогатена с няколко пресни картофа. В комбинацията на грах и картофи няма нищо ново под слънцето, но когато всички продукти са пресни (пролетни), ястието става изключително леко, свежо и нежно. Дори и да не разполагате с пресен млечен грах, нещата ще се получат и със замразен.


500 г пресен грах (може и замразен)
500 г пресни картофи
2 връзки пресен лук
3 скилидки чесън
2 моркова
2 ч.л. червен пипер
3 ч.л. сол (на вкус)
750-800 мл гореща вода
2 малки домата (350-400 г)
1 връзка копър
10-ина стръка магданоз


Перата на лука се нарязват на ситно, морковите – на кубчета, чесънът се накълцва. Доматите се обелват и се нарязват на дребно, кожицата на картофите се остъргва и се нарязват на по-едри кубчета.
Лукът, морковите и чесънът се слагат в суха тенджера на среден огън. Бъркат се непрекъснато няколко минути, докато лукът се слегне. Добавят се грахът, картофите, червеният пипер и солта, разбърква се добре и се налива водата – колкото да покрие зеленчуците. Оставя се да заври, котлонът се намалява и ястието се готви 10-ина мин. Тогава се добавят доматите и се готви още 15-ина мин., като накрая 2-3 картофчета се смачкват с лъжицата, за да се замъти леко чорбицата. Котлонът се изключва и се добавя наситненият копър, а след още няколко минути – и магданозът. Яхнията се оставя да си почине 15-20 мин., преди да се сервира.

Ястието е разкошно – колкото простичко и лесно, толкова и апетитно. Изключително леко, свежо и вкусно и не на последно място – здравословно и сготвено щадящо.

Маслинова питка с пълнозърнесто спелтено брашно

Тази питка стана любима у дома преди повече от десет години, когато я намерих в прекрасния My Cooking Book Blog. Правех я често, но постепенно някак беше изместена от други тестени предизвикателства. Наскоро обаче се сетих за нея и реших да я направя пак, но внесох някои промени – замених комбинацията от бяло и пълнозърнесто пшеничено брашно изцяло с пълнозърнесто спелтено, пропуснах умишлено половината мазнина (навремето просто я бях забравила) и използвах маслини каламата вместо черни, които вече избягвам, както и пълнозърнест вместо белен сусам. И не на последно място – реших да спазя рецептата докрай и да сложа пресен (в моя случай е замразен) кориандър, с който тогава не разполагах и заменях с розмарин. И онзи вариант ставаше чудесен и много ароматен, но този с кориандър е забележителен, наистина не е за изпускане! Защото когато премине термична обработка, неприятната миризма на прясната подправка претърпява загадъчна метаморфоза в умопомрачително и пристрастяващо благоухание…
Мерителната чаша е 240 мл.


400 г пълнозърнесто брашно от спелта
1 пак. бакпулвер
1½ ч.л. сол
½ ч.ч. (100 г) зехтин
1 ч.ч. прясно изцеден портокалов сок
200 г обезкостени маслини (каламата)
3-4 стръка пресен лук (1 ч.ч. нарязани)
2 ч.л. сух джоджен
½ ч.ч. нарязан на ситно пресен кориандър (замразен)

за намазване и поръсване:
2 с.л. прясно изцеден портокалов сок
2 с.л. сусам (пълнозърнест)


Маслините се обезкостяват, като се оставят на едри парченца. Лукът и кориандърът се нарязват на ситно, брашното се пресява.
В купа се смесват сухите съставки – брашното, бакпулверът, солта и джодженът. Добавят се зехтинът, портокаловият сок, маслините, лукът и кориандърът и се разбърква с дървена лъжица. Когато сместа се сгъсти, месенето продължава на ръка, докато продуктите се смесят равномерно.
Тестото се разстила в тава (с диаметър около 30 см), като се разпределя с длани равномерно навсякъде. Отгоре се намазва с портокалов сок и се поръсва със сусам. Пече се в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 40 минути. Когато се извади от фурната, се покрива с кърпа и се оставя да изстине за 15-20 мин., преди да се нареже.

Питката е феноменална! Още топличка е просто божествена, с хрупкава горна и долна коричка и мекичка отвътре. Спелтеното брашно я прави уникално вкусна, а кориандърът ѝ придава невероятен аромат. Даже и да не обичате кориандър, не го пропускайте! Когато мине термична обработка, ароматът му коренно се променя и няма нищо общо с меко казано неприятната миризма на пресния. Само в случай че нямате в момента, може да го замените с някаква характерна средиземноморска (розмарин, риган, босилек) или друга предпочитана подправка.

Пролетна крем супа от тиквички

Тиквичките са най-уважавани у дома печени на фурна, но този път реших да заложа на разнообразие в менюто ни. Пък и въпреки че отдавна се запролети, времето в последните дни предразполага към топла супичка… Така се роди идеята за тази вкуснотия в чиния, пардон, в купичка – към първите пролетни тиквички се присъединиха няколко пресни картофа, 2 стръка пресен лук и главичка (прилично големичка) пресен чесън. А за аромат какво по-подходящо от няколко стръка копър? Трябва само да се внимава с количеството на водата, защото пролетните зеленчуци са много воднисти и супата може да стане по-рядка от желаното. Обикновено за други крем супи в тенджерата наливам вода колкото да се покрият продуктите, но този път сипах на нивото им, даже някои крайчета мъничко стърчаха отгоре.


4 тиквички (около 1 кг)
4 пресни картофа (около 600 г)
2 стръка пресен лук
1 главичка пресен чесън
10-ина стръка копър
3 ч.л. сол (на вкус)

Тиквичките и картофите се нарязват на едри кубчета, лукът, чесънът и дръжките на копъра – на ситно. Слагат се в тенджера, налива се вода на нивото на продуктите (даже може мъничко да стърчат над нея) и се добавя солта. Варят се 15-ина минути, докато омекнат. Прибавя се нарязаният копър и супата се пасира. При сервиране всяка порция се поръсва или украсява по желание, аз гарнирах с една лъжица кокосов йогурт с накълцани на ситно скилидки пресен чесън в него.

Супата е прекрасна – много лека и свежа, изключително вкусна и ароматна. Както е известно, всички пресни продукти (картофи, лук и чесън) имат по-деликатен аромат от старите, което позволява да се усеща съвсем осезаемо вкусът на тиквичките. Копърът също чудесно се вписва в цялостната картинка, внасяйки прелестно ухание (както и цвят – от него супата нежно позеленя). А суровият чесън в кокосовия йогурт просто допълва съвършенството…

Домати с песто от див чесън

Пестото от див чесън е истински кулинарен деликатес – изключително свежо и ароматно, с възхитителен зелен цвят. Може да се намаже на филийка, да се ползва за сандвичи, да се добави към печени или задушени зеленчуци, а в комбинация с добре узрели розови домати е просто върхът. Получава се колкото простичка, толкова и вкусна салата! За една порция са достатъчни:


1 розов домат
няколко лъжички песто от див чесън
няколко маслинки
листа от див чесън за украса


Доматът се нарязва на дебели шайби, които се подреждат в чиния върху няколко листа див чесън. Отгоре се слага песто – може и повечко, и се украсява с маслини и орехови ядки.
Изключително елементарно, но много ефектно и вкусно!

Салатата е великолепна – изключително красива и божествено вкусна. Доматите и чесънът винаги са били добра компания, но тук резултатът е още по-впечатляващ, защото дивият чесън е с много по-нежен аромат от обикновения. Салатата е наслада за всички сетива – и за очите, и за небцето, и за душата. И е прекрасен начин да се хапне това толкова полезно природно съкровище – дивият чесън.

Пълнозърнест жасминов ориз (с кокосово масло)

Номер две в личната ми класация на видовете ориз, но на една миниатюрна стъпчица под върха (където е царят басмати) е жасминовият. Тайландското чедо е също толкова вкусно и ароматно, също с толкова нежни зрънца колкото и хималайския си братовчед. И въпреки че в редки случаи прибягвам и до белия жасмин, горещите ми предпочитания са за пълнозърнестия вариант. И както винаги, предварително го накисвам във вода. Тогава необходимото съотношение с водата става 1:1½, т.е. 1 чаша сух ориз се накисва и после се вари в 1½ чаша вода. Така оризът става великолепен – добре сварен и всяко зрънце си стои отделно. Не пропускам и двете тънкости: когато се дръпне от котлона, оризът се разбърква леко с вилица, за да стане пръхкав, след което се оставя да се задуши за няколко минути, преди да се сервира.


1 ч.ч. (180 г) пълнозърнест жасминов ориз
1½ ч.ч. (360 г) вода
1 ч.л. сол
(бучица кокосово масло)


Оризът се накисва в студена вода от предния ден, като междувременно водата се сменя 1-2 пъти. На другия ден се измива добре и се изсипва във врящата вода, в която е добавена и солта. Похлупва се и след като заври, котлонът се намалява. Оставя се да ври на тих огън, докато поеме водата (отнема около 30 минути). Тогава тенджерата се дръпва от котлона, оризът се разбърква нежно с вилица и се оставя да се задуши за няколко минути, преди да се сервира.

Оризът е просто прелестен – изключително нежен, вкусен и ароматен. Чудесен е да се хапва и самостоятелно (тогава преди разбъркването може да се добави и бучица кокосово масло), но обикновено се ползва за гарнитура на различни видове тайландско къри, с което допълва богатата палитра от божествени вкусове и аромати.

Къри с леща

Това е поредната рецепта в колекцията ми от къри – след вариантите със сладки картофи и патладжани и карфиол. И отново останах очарована от симфонията от вкусове и аромати в чинията! Просто всяка хапка те изпълва с блаженство и благодарност към вселената, че съществува нещо толкова вкусно… И особено когато кърито е сервирано по необходимия начин – с добавка от жасминов ориз, и то любимия ми пълнозърнест вариант. Срещала съм различни рецепти за къри с леща из нета с незначителни разлики помежду им, така че заложих на комбинация от тях и естествено на своя досегашен опит. Ползвах кафява леща (може и зелена), червена къри паста (със сигурност ще стане и с друг вид) и кокосово мляко с по-ниска масленост (8%), за да не стане ястието прекалено мазно и тежко.


1 ч.л. кокосово масло
1 глава лук
2 скилидки чесън
парче джинджифил колкото орех
1 ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
½ ч.л. куркума
1 с.л. къри паста
400 г домати (от буркан)
250 г леща
300 г вода
3 ч.л. сол
1 консерва (400 мл) кокосово мляко
няколко стръка пресен кориандър (или замразен)


Лещата се накисва за поне едно денонощие в студена вода, като водата междувременно се сменя няколко пъти.
Преди да започне готвенето, всички продукти трябва да са приготвени предварително – обелени и нарязани, защото готвенето и добавянето им един след друг става много бързо.
Лукът, чесънът и джинджифилът се нарязват на ситно, лещата се измива.
Кокосовото масло се загрява, слагат се лукът, чесънът и джинджифилът и се разбърква енергично за 10 секунди. Добавят се смленият кориандър, кимионът, куркумата и къри пастата и се разбърква. Веднага след това се слагат доматите, лещата, водата и солта. Вари се 30-ина минути – до омекване на лещата. Тогава се добавят кокосовото мляко и пресният кориандър и ястието се оставя да покъкри още 5-6 минути. Ако е станало много рядко, се готви без капак още известно време, за да се изпари излишното. Сервира се със сварен жасминов ориз, моите предпочитания са за пълнозърнест.

Кърито е невероятно, просто божествено! Умопомрачително вкусно и приятно люто, безапелационно завладяващо всички сетива. Да се чуди човек как една най-обикновена леща може да се превърне в нещо толкова феноменално! Естествено всичко се дължи на обичайните за това ястие съставки – джинджифил, кокосово мляко и пресен кориандър. А палитрата от приказни вкусове и аромати се допълва от прекрасния жасминов ориз…

Супа от коприва със застройка от сусамов тахан

Обикновено копривата (особено първата младичка и нежна пролетна реколта) присъства в менюто ни в суров вид – в салати, на песто или като част от гарнировката на разни брускетки. Този път обаче изневерих на себе си и… я ползвах за супичка. Все пак има едно НО: всичко беше сготвено за минимално време и по максимално щадящ начин, без запръжки и тежки застройки. С други думи – не бланширах копривата предварително, както е по всички рецепти, а я накълцах сурова на дъската и я добавих в тенджерата, след като изключих котлона. А за застройка ползвах… сусамов тахан! От доста време знам за това приложение на тахана, но все не ми е падала сгода да го изпробвам, така че сега реших, че това е моментът! В резултат – получи се прекрасна копривена супа, лека и свежа, приятно гъстичка и чудесно замътена. Количествата на продуктите не са строго определени, може да се действа на око и според наличностите, при мен бяха следните (за по-рядка супа водата може да се увеличи):

1 купа коприва (80 г)
2 връзки (10-ина стръка) пресен лук
2-3 щипки сух джоджен
2 ч.л. червен пипер
50 г фиде (пълнозърнесто)
2 моркова
2 ч.л. сол
2 с.л. с връх (50-60 г) сусамов тахан (пълнозърнест)
2 л вода (може и повече)


Лукът се нарязва на ситно, копривата се накълцва небрежно с нож на дъската (без да се пипа, върхът на ножа се държи с другата ръка), морковите се настъргват на едро ренде.
Във вряща вода се слагат лукът, джодженът, червеният пипер и солта. Вари се 4-5 минути и се добавя фидето. След около още 5 минути котлонът се изключва и тогава се прибавят морковите и копривата. Тенджерата се оставя на горещия котлон и това е напълно достатъчно морковите и копривата да се сготвят.
Таханът се разбърква в купичка с малко бульон от тенджерата на рядка смес, с която супата се застройва. Сервира се с добавка от пресован чесън и оцет, макар че и без нея е достатъчно вкусна.

Колкото и да избягвам да обработвам копривата и другите диворастящи зелении термично, си признавам, че супата стана фантастична! Много свежа и лека, с вкус и аромат на пролет. Сусамовият тахан се оказа идеален за застройка – пасна прекрасно на копривата вкусово и чудесно замъти супата, така че смятам и занапред да се възползвам от него в тази му роля.