Райски ябълки с овесени трици, тахан и орехи

Райските ябълки – добре узрели и омекнали, са любима закуска в зимните месеци. Може да се комбинират с какво ли не – само с малко сусамов тахан и зрънца нар, с накиснат (покълнал) лимец и орехи или пък по аналогия със сипкавите круши – с овесени трици. Към тях естествено чудесно се връзват и любимият тахан и шепа орехчета, както и лъжичка от еликсира на Петър Димков – мармалад от бъзак (без никаква захар). А защо не и някоя сочна и свежа мандаринка… И така, за една купичка са нужни:

2 райски ябълки (не много едри)
3 с.л. овесени трици
2 ч.л. пълнозърнест сусамов тахан (или от тиквени семки)
шепа орехи
1 ч.л. мармалад от бъзак
1 мандарина


Райските ябълки се обелват (както се бели мек или попарен за секунди домат) или просто се изстискват от обвивката в купичка. Слагат се триците и се разбърква. Добавят се таханът, начупените на едро орехи и лъжичка мармалад от бъзак и сместа се оставя за няколко минути, за да набъбнат и омекнат триците.

Комбинацията в купичката е върховна – вкусна, здравословна и засищаща, и е много добро съчетание на продукти за енергично начало на деня. Овесените трици са прекрасен избор за закуска – те са нискокалорични и със завидно действие върху работата на червата. А в компанията на сладките райски ябълки, хрупкавите орехи и ароматния тахан дори и мармаладът от бъзак (въпреки специфичния си и не толкова привлекателен вкус и аромат) става по-приятен за консумация.

Закуската е достатъчно богата и е чудесна и на този етап, но към нея може да се добави и една мандаринка (или портокал), която действа много освежаващо и балансиращо на сладостта на райските ябълки.

Кокосов крем с прасковена заливка

Когато външността на прасковите лъже и не са апетитни за ядене в нормалния им вид – сурови, разочарованието е мотив да се намери изход от ситуацията. Като се поразрових из архива на десертите, които съм си запазвала преди време, защото са ми допаднали, открих един интересен сладкиш. Да, това трябваше да е сладкиш от три слоя, който се приготвя в тавичка и после се реже на красиви парчета. Но понеже аз направих доста замени на продукти в рецептата (не знам и доколко коректна е била тя изобщо), се наложи моя да го сервирам… с лъжица… Десертът обаче се оказа разкошен – много лек, свеж, нежен и ароматен. Затова не закъсня и новата идея – следващия път да го направя в чашки под формата на крем! За щастие той (следващият опит) не се забави изобщо, защото този път попаднах на праскови, които трябваше да се оползотворяват бързо. Единственото, което промених от предишния опит, е че намалих наполовина количеството на продуктите, защото прецених, че 12 чашки (или купички) ще ни дойдат прекалено много…
Средният слой в рецептата, от която тръгнах, беше от натрошени на ситно бисквити; понеже аз нямах подходящи в момента, импровизирах със смлени заедно орехи и овесени ядки. Оказа се, че в крайния резултат тази смес изобщо не напомня бисквити, но за сметка на това се усеща чудесен вкус и аромат на орехи, който идеално допълва десерта. Нишестето, което ползвах, е от тапиока, но би трябвало да стане и с пшеничено или царевично.


крем:
1 консерва (400 г) кокосово мляко
2½ с.л. (30 г) оризов грис (или пшеничен)
1½ с.л. (15 г) нишесте от тапиока
5 с.л. (85 г) светла кафява захар
настъргана кора от ½ лимон
2/3 пак. ванилова захар

орехов слой:
½ ч.ч. (50 г) орехи
¼ ч.ч. (25 г) фини овесени ядки
1 с.л. кафява захар
1 ч.л. какао
1/3 пак. ванилова захар (останалата от крема)

заливка:
250 г праскови (вече изчистени)
½ ч.ч. (120 г) вода
2½ с.л. (45 г) кафява захар
1½ с.л. (15 г) нишесте от тапиока
настъргана кора от ½ лимон


Всички продукти за крема се слагат заедно в тенджера, разбъркват се добре и се сваряват на крем при непрекъснато бъркане. Котлонът не трябва да е на максимална степен (при мен – на 7 от 9), а като заври сместа, се намалява (на 5). За се разбъркат по-лесно продуктите в началото и за да не се образуват бучки, грисът, нишестето и захарта се смесват добре предварително. Когато кремът се сгъсти, се разпределя в 6 купички или чашки. Оставя се да изстива.

Прасковите се изчистват от костилките, нарязват се на парчета и се слагат в тенджерка на котлона с водата и лимоновата кора. Когато заврат, се добавят захарта и нишестето (пак смесени предварително) и се оставят да поврат 1 минута. Котлонът е добре даже да се изключи и се бърка непрекъснато, защото след добавянето на нишестето течността моментално се сгъстява. Тенджерата се сваля от котлона и прасковите се пасират с пасатор до гладка смес, която се оставя да изстине добре.

Всички продукти за ореховия слой едновременно се смилат в чопър на ситно (може да не е съвсем на прах, за да се усещат парченца от орехите). Сместа се разпределя равномерно върху изстиналия крем, като накрая се притиска нежно, за да се уплътни добре. Отгоре се излива изстиналото пюре от праскови и купичките се слагат в хладилника до следващия ден. Преди да се сервира, кремът се поръсва отгоре с кокосови стърготини или се украсява с нещо друго по желание.

Кремът е великолепен – много лек и с чудесен букет от аромати, текстури и цветове. Кокосовата основа е изключително нежна и с идеална гъстота, ореховият слой обогатява с превъзходен аромат и лека хрупкавост, а невероятно свежата прасковената заливка е идеалният завършек с прекрасния си сладко-кисел вкус и със златния си цвят. Просто разкош в купичка! И след всеки ден престой в хладилника кремът става още по-хубав!

Постен кекс с банани без захар

Откакто открих какво вълшебство представлява кексът с банани, е май най-често приготвяният сладкиш вкъщи (да не останете с впечатление обаче, че всеки ден пека десерти). Предимствата му са много – прави се изключително лесно и бързо, не изисква някакви специални продукти и накрая се отплаща с невероятен вкус и аромат. Затова реших да го направя още по-добър, като заменя захарта с фурми. Кексът отново стана фантастичен!
Мерителната чаша е 240 мл.

3 банана (350 г обелени)
150 г фурми (от пресните)
½ ч.ч. (120 г) вода
½ ч.ч. (100 г) олио по избор (шарлан, зехтин)
2 ч.ч. (250 г) пълнозърнесто брашно от спелта
1 бакпулвер
1 ч.л. канела
щипка сол
100 г нарязани на едро орехи


Фурмите, изчистени от костилките, се блендират с водата и сместа се прехвърля в купа. Бананите се намачкват с вилица в чиния и се прибавят към фурмите. Добавя се олиото и се разбърква с тел до усвояване на мазнината.
В друга купа се пресява брашното заедно с бакпулвера, канелата и солта, добавят се орехите и се разбърква.
Сухата смес се добавя към течната и се разбърква за кратко, до смесване на продуктите.
Получава се гъсто тесто, което се изсипва в кексова форма и се заравнява отгоре. Пече се на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 35 мин.
Готовият кекс се оставя във формата за малко да поизстине, след което се изважда върху решетка.

Преди сервиране се поръсва с кокосови стърготини или нещо друго предпочитано, може да се украси и със сезонни плодове.

Кексът е божествен! Невероятно ароматен, идеален на сладост, пухкав и нежен отвътре. Докато се вади от формата, създава усещане, че е недопечен, но като изстине, е чудесен – мекичък и приятно влажен (не клисав!, просто не е сух).

И като си отрежете парченце (или пък две? 😉), скрийте добре останалото, защото кексът е просто неустоим!

Круши с овесени трици, сусамов тахан и орехи

Когато крушите се съхраняват по-дълго време през зимата, омекват много и тогава почваме да им се мръщим… Оказа се обаче, че нарязани на хапки в купичка и комбинирани с лимец (най-добре покълнал, може и спелта), орехи и нар, са превъзходна закуска. Ако се случи обаче да не разполагам с лимец или пък му е нужно още време да покълне, много вкусна и полезна замяна се получава с овесени трици. Единственото неудобство е, че при тях трябва да се изчака малко да набъбнат (за да омекнат) от досега с влажните круши и тахана. Но докато приготвя орехите, триците са готови! А черешката на тортата в тази здравословна сутрешна купичка е една лъжичка домашен мармалад от бъзак, приготвен и без кристалче захар! Количествата на отделните продукти са въпрос на желание и вкус (зависи и колко едри са крушите естествено), в една порция аз слагам:


2 круши
2 с.л. овесени трици
2-3 ч.л. сусамов тахан
шепичка орехи
1 ч.л. мармалад от бъзак


Крушите се нарязват на дребни парченца в купичка. Добавят се триците и се разбърква леко, за да могат да се овлажнят по-добре. Отгоре се поръсва с тахана и начупените на едро орехи и се завършва с мармалада от бъзак.

Закуската е разкошна – здравословна и вкусна, с прекрасна сладост и аромат от крушите и хрупкавост от орехите. Единственото нещо с по-странен вкус е мармаладът от бъзак – той е с доста силен специфичен аромат, но за неговите полезни качества (особено приготвен нестандартно без захар) две мнения няма…

Меломакарони с орехи и сусам

Меломакароните с орехи и сусам са една от четирите рецепти от сайта My Cooking Book Blog, които съм изпробвала досега. Много съм затруднена да кажа кой е любимецът ми – пияните или тези със сок от мандарини, защото всички видове са много хубави, но за съжаление настоящите заемат последното място в личната ми класация. Не че са по-лоши от останалите, пак са си чудесни, просто стават малко по-различни като текстура (имат и бакпулвер в тестото и се поръсват с орехи и сусам преди печенето), което влияе на моя вкус и предпочитания. Явно ми допадат повече другите видове само с малко сода (те са по-плътни, но крехки и ронливи за разлика от настоящите, които са по-пухкави и порести), както и предпочитам вкуса и аромата на сурови орехи пред печените. Но различни хора – различни вкусове! За някого пък тези дреболии може да са предпочитани! Освен това сладките са чудесни и несиропирани – много са приятни на сладост и съвсем спокойно могат да се хапват и само така, особено с чаша кафе, чай или друга топла напитка…
Приготвих половин доза от оригиналната рецепта – излязоха 30 сладки по 40 г. В оригиналната рецепта се слага ликьор от мандарини, но понеже аз нямам, ползвах ром.


120 мл прясно изцеден портокалов сок
½ ч.л. (4 г) сода бикарбонат
настъргана кора от 1 голям портокал
15 мл ром (ликьор от мандарини или бренди)
320 г (350 мл) зехтин
100 г захар
25 г сусам
60 г орехи
585 г брашно
1 ч.л. (4 г) бакпулвер
2 ч.л. (5 г) канела
щипка сол

за сиропа:
350 г пчелен мед
100 г захар
180 мл вода

за украса отгоре:
30 г едро смлени орехи
10 г сусам
½ ч.л. канела


Брашното се пресява и се смесва с бакпулвера, канелата и солта (ако солта е не е съвсем ситна, по-добре е да се сложи при течностите, за да се разтвори).
В купа се сипва портокаловият сок и се слага содата да се угаси. Добавят се настърганата портокалова кора, алкохолът, зехтинът и захарта. Разбърква се с телена бъркалка, докато се стопи захарта, и се добавят сусамът и орехите. Накрая се изсипва брашнената смес и се разбърква с дървена лъжица колкото да се смесят продуктите и да се получи хомогенна маса, не трябва да се бърка излишно.

От тестото се късат топчета (моите бяха по 40 г) и се оформят на продълговати заоблени сладки. Всяка сладка се потапя в сместа от орехи, сусам и канела и се подреждат в тава, покрита с хартия за печене.

Пекат се в предварително загрята на 170 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 16-17 мин., докато повърхността им се зачерви, а отдолу се получи приятна коричка.
Изпечените сладки се оставят да изстиват в тавата, защото са много крехки и лесно се трошат.

Когато изстинат напълно, се приготвя сиропът.
Водата и захарта се смесват в неголяма тенджерка и се слагат на котлона. Сиропът се вари 10-ина минути (след завирането). Оставя се да се охлади леко и се добавя медът. В топлия сироп за кратко се потапят напълно изстиналите сладки. Изваждат се с решетъчна лъжица и се нареждат в подходящ съд. По желание може да се поръсят и със струйка мед.

Готовите сладки се съхраняват в метална кутия или в стъклена купа с капак.

Понеже аз имах известно количество останал сироп от пияните меломакарони, реших да ползвам него, вместо да варя нов. Естествено той не беше достатъчен за всички бройки, но така се възползвах от съвета на авторката на рецептата да се опитат сладките и несиропирани, само полети с тъничка струйка мед. И потвърждавам нейното мнение – наистина така са много хубави, понеже са въздушни и не много сладки. И дойдоха дюшеш за майка ми, която е диабетичка… А ако като мен предпочитате орехите и сусама сурови, не потапяйте суровите сладки в тях, а ги поръсете след изпичането и сиропирането. Въпреки че другите видове, изпробвани досега, ми допадат повече, и настоящите сладки не са за пренебрегване – достатъчно са хубави и приятни.

Постен сладкиш с круши

Тази рецепта е идеална за по-твърди плодове – правила съм я с дюли и сладкишът става великолепен. В случая обаче става въпрос за оползотворяване на капнали все още зелени круши. Макар че са недозрели и не достатъчно наедрели, ме е яд да ги изхвърлям, защото са лично отгледани от нас, при това без пръскане и торене. Пък и не са огромно количество, какъвто е случаят с ябълките – там има и да хвърляш, и да раздаваш, и пак остава достатъчно за какво ли не. Като всички капнали плодове и крушите имат два проблема – отвътре са червиви, а отвън натъртени. Тези недостатъци не позволяват да се държат, докато омекнат и станат приятни за ядене сурови. Затова търся начини са използването им още сега. И тогава на помощ идва тази рецепта, която много уважавам – изключително лесна и бърза е (да не кажа мързелива), не се цапат безброй съдове, уреди и прибори (ползват се само една тенджера и тава), а крайният резултат е повече от чудесен, въпреки че крушите са зелени! Най-мъчното нещо е чистенето и рязането им, понеже са много твърди…


1 кг круши (капнали недозрели, вече изчистени)
1 ч.ч. (180 г) нерафинирана захар
2 ч.л. канела
3 пъпки карамфил
5 шушулки кардамон
100 г шарлан (олио по избор)
100 г орехи
375 г пълнозърнесто брашно от спелта
1 бакпулвер
настъргана кора от 1 лимон


Крушите се нарязват на дребни кубчета и се слагат се в голяма тенджера. Карамфилът и кардамонът (само семенцата без шушулката) се счукват или смилат и заедно със захарта и 1 ч.л. канела се добавят към крушите. Тенджерата се слага на умерен огън, като се разбърква периодично. След 1-2 минути захарта започва да се стопява, а плодовете пускат сок. Варят се така 5-6 мин. – докато омекнат леко, без да се разваряват.
През това време брашното се пресява заедно с бакпулвера и останалата канела и към тях се добавя лимоновата кора. Орехите се нарязват с нож на едро.
Тенджерата се сваля от огъня и към крушите се добавят последователно шарланът, орехите и брашното с бакпулвера, канелата и лимоновата кора. Разбърква се добре с дървена бъркалка. 

Получава се гъста лепкава смес, която се разпределя в тава (22х32 см), покрита с хартия за печене. Заглажда се с лъжица и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан 30 мин. Изпеченият сладкиш може да се поръси с нещо по желание, но според мен и така си е красив.

Сладкишът е великолепен – много плодов, невероятно вкусен и с разкошен букет от главозамайващи аромати. Трябва да се отбележи и богатството от текстури – крушите придават сочност и свежест, като в същото време не са меки и кашави; орехите, освен че хрупкат прелестно, ухаят неповторимо. А с пълнозърнестото спелтено брашно се достига съвършенството…

Салата „Снежанка“ със слънчоглед

Много пъти съм сипала суперлативи за слънчогледовия пастет – и като вкусови качества, и като идеален заместител на млечните продукти в различни рецепти. Набъбналият вече списък съвсем естествено се допълва и от разкошната салата „Снежанка“ – става толкова добра, че е трудно различима от оригинала с цедено мляко.


200 г суров белен слънчоглед
сокът на 2 лимона
2 ч.л. сол
150 мл вода
4 скилидки чесън
2 краставици (400 г)
букетче копър (може и замразен)
шепа орехи


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и заедно с лимоновия сок (включително пулпът от изстискването на лимона), водата, солта и чесъна се блендират заедно до гладка смес. Краставиците се обелват и се нарязват на дребни кубчета, копърът – на ситно и се прибавят към слънчогледовата смес. По желание може да се добави и малко шарлан (или зехтин), но и без него е достатъчно мазно и вкусно. Разбърква се добре и ако е нужно, може да се сложи още малко сол на вкус. Готовата салата се слага в хладилника и се оставя да престои поне няколко часа – да се охлади и да се смесят вкусовете.

За по-ефектно сервиране дълга права краставица се нарязва на тънки ленти. Всяка лента се увива около метален ринг за сервиране и се завързва отвън с пера от пресен лук (в моя случай – див). Рингът се изважда и така полученият краставичен борд се напълва със салата. Отгоре се поръсва с накълцани на ситно орехи.

Салатата става невероятна, направо е трепач! Почти не се различава и на вид, и на вкус от оригинала с цедено мляко. За да достави максимално удоволствие на небцето, трябва да се консумира охладена, а на следващия и по-следващия ден (ако оцелее толкова) е още по-хубава!

Разядка от патладжани, чушки и нахут

Бях си наумила да приготвя нещо с печени патладжани и заумувах какво да бъде то – чуденето ми се въртеше около любимите кьопоолу, айвар или баба гануш, но нито едно от трите не ми беше на сърце (и на небце) в момента… А и един нахут бях накиснала – дали да не бъде хумус с патладжани? Но и тази идея не ме задоволи… Тогава се сетих, че преди време бях гледала в „Бон апети“ една по-различна разядка и още тогава ѝ се заканих да я пробвам – беше нещо подобно на хумус с патладжани, но и с участието на печени чушки. Иначе казано – комбинация от вкуснотиите, измежду които не можех да си избера. И така, изнамерих рецептата и запретнах ръкави. И с един куршум уцелих всичките зайци!

2 печени патладжана (400 г обелени)

2 печени червени чушки (150 г обелени)

300 г сварен и отцеден нахут

50-60 г студенопресован зехтин

4-5 скилидки чесън

2 ч.л. кимион на зърна

сокът от 1 лимон (+ пулпа)

50 г орехи

няколко стръка магданоз

1 стрък мента

2 ч.л. сол (на вкус)

щипка черен пипер (на вкус)

Кимионът се запича на сух тиган и се счуква в хаванче.

В блендер се смилат патладжаните, нахутът, зехтинът, чесънът, кимионът, лимоновият сок и солта. Орехите се накълцват с нож; чушките, магданозът и ментата се нарязват на ситно и заедно с черния пипер се добавят към пасираната смес. Разбърква се и се сервира с препечени филийки, като отгоре се поръсва с още магданоз и мента.

Разядката стана чудесна! Много вкусна, с богатство от аромати и текстури. Голямата изненада за мен беше ментата – оказа се чудесно попадение. Винаги съм твърдяла, че не обичам ментови неща (бонбони, сладоледи и прочие), но тук останах очарована от присъствието ѝ – придаде невероятна свежест и необичаен аромат на пастета. Оттук нататък ще ревизирам отношението си към нея! Подобно нещо мога да кажа и за печения кимион – обикновено слагам суров смлян на различните видове хумус, но запеченият внесе по-различен и по-интересен нюанс. А дребните парченца орехи те карат да се размажеш от удоволствие, като си хруснеш от тях (аз умишлено ги оставих сурови, тези на „Бон апети“ бяха печени).

Магданозено-босилково песто с розмарин и маслини

Освен от един основен продукт – само от магданоз или само от босилек, чудесно песто може да се направи и комбинирано от тези прелестни ароматни подправки. А когато към тях се добавят и малко розмарин и няколко маслинки, се получава още по-богато и ароматно кулинарно творение.

1 голяма връзка магданоз

1 шепа листа от босилек (и малко връхчета от цветовете)

2-3 стръка розмарин

20-ина маслини

50 г орехи

3 скилидки чесън

40-50 мл зехтин (ароматен)

сокът на ½ лимон (или струйка ябълков оцет)

½ ч.л. сол

Всички продукти се пасират едновременно до гладка смес. Пестото се сипва в бурканче и се съхранява в хладилника.

Пестото е прекрасно – с прелестен зелен цвят, изключително ароматно и с много приятен привкус от маслините и розмарина. Подходящо е за различни салати, сандвичи или паста, идеално е за плънка на едни разкошни мини кифлички или може просто да се намаже на филийка…