Пастет от тиквички

Отдавна ми беше влязла мухата да направя пастет от тиквички. Но всички рецепти, които съм пробвала преди години или намирам сега, са с млечни продукти. Отне ми известно време да измисля какво да добавя към тиквичките за сгъстяване и уплътняване на сместа, но ето че и това се случи – след дългото чудене неусетно стигнах отново до многофункционалния слънчоглед… Чесънът и копърът са ясни – какви по-подходящи подправки и аромати за тиквичките. И взе, че се получи изключително успешна комбинация! Просто е невероятно, че още с първия опит нацелих и продуктите, и количествата им. Започнах с една тиквичка, защото съвсем не бях сигурна дали крайният резултат ще ми хареса. Бях си приготвила и 100 г слънчоглед, но реших да започна с половината и при необходимост да добавя останалата част. По същия начин подходих и със зехтина – исках да видя какъв ще е вкусът без никаква мазнина. Съдържанието на чашата на блендера обаче толкова ми хареса, че нямаше нужда от подобрения. Е, леееко по-течно е отколкото се иска от един пастет, но реших да не слагам останалия слънчоглед, за да не се загуби вкусът на тиквичката (а той е просто прелестен!). Всъщност като се охлади, сместа малко се сгъстява. А без зехтин беше толкова лека и свежа, че реших да го пропусна, макар че той също би допринесъл за сгъстяването… Напоследък доста от обичайните ни летни рецепти приготвям без зехтин (къде нарочно експериментирам, къде просто го забравям) и се оказва, че липсата му изобщо не се забелязва. Пак е толкова вкусно, а става и по-здравословно! Ето и продуктите, които ползвах; за по-голямо количество пастет трябва да се увеличат пропорционално:


1 тиквичка (350 г)
50 г белен суров слънчоглед
2 скилидки чесън
сок от ½ лимон (50 г) – на вкус
½ ч.л. сол
няколко стръка копър


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива и се отцежда добре.
Тиквичката се нарязва на едри кубчета и се сварява на пара за 15-ина мин. Всички продукти се блендират до гладка смес.

Пастетът е феноменален! Невероятно свеж, лек и ароматен. Просто е неустоим! Единственият му недостатък е, че е леко течен, а за да отговаря максимално на името си, трябва да е мъничко по-гъст. Това лесно би се коригирало с по-голямо количество слънчоглед, но тогава би се получил слънчогледов пастет с тиквички…

Може да се намаже на филийка (или хапката да се топва в него) или пък да се хапва направо с голямата вилица (а защо не и лъжица!), но установих, че изключително много се връзва с варени картофи. Убедена съм, че ще се получи разкошна картофена салата с него (вместо майонеза) – и това ще бъде пробвано някой ден!

Пастет от слънчоглед с печени чушки

Слънчогледовият пастет намира все повече нови приложения в кухнята ми. Освен че може да се хапва и самостоятелно – като салатка или за намазване на филийка, – е идеален за пълнене или шприцоване на различни зеленчуци, за коктейлни хапки, а за баници, пайове и кошнички е направо трепач. Той е моят многофункционален заместител на сиренето и изварата в различни рецепти. Така че съвсем логично се появи и идеята да го комбинирам с печени чушки като заместник на катъка (още повече, че това, което се предлага в търговската мрежа под това име, е далеч от истината). И съвсем очаквано се получи много апетитно и красиво ястие – салатка, предястие, разядка или кой както иска да си го нарича...


200 г суров белен слънчоглед
сокът на 1 лимон
1 ч.л. сол
малко водичка (за пасирането)
3-4 скилидки чесън
4-5 стръка копър (може и замразен)
7-8 стръка магданоз
няколко листа босилек
2 с.л. зехтин

3-4 печени чушки
1 ч.л. сол


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти без чушките (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона) се блендират заедно до гладка смес. Чушките се нарязват на ситно или се накълцват с нож на дъската, посоляват се и се добавят към слънчогледовата смес. Разбърква се добре и пастетът е готов за сервиране.

Пастетът е чудесен – свеж и апетитен, с много приятен цвят и вкус. И за пореден път слънчогледът се доказа като прекрасна алтернатива на млечните продукти.

Слънчогледова майонеза

Тази уникална майонеза открих при Момичетата от града – беше представена като сос, предназначен за една картофена салата във френски стил. Когато го приготвих обаче (спазвайки точно дадените там пропорции) се получи нещо по-различно от очакваното – беше нежно и пухкаво, с превъзходен вкус, но доста гъсто. Или казано накратко – това не беше типичен сос, беше си чиста майонеза. Но каква само! Феноменална! Оказа се обаче, че за картофената салата е по-добре сместа да е малко по-рядка (и по-кисела – поне за моя вкус), така че при следващия опит увеличих количествата на водата и лимоновия сок. Ето какво е нужно за тази превъзходна майонеза (излизат около 350 г):


100 г белени слънчогледови семки
50 г зехтин
½ ч.л. мед
2 скилидки чесън
1 ч.л. дижонска горчица
сок от 1 лимон
½ ч.л. сол
щипка черен пипер
100 мл вода


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона) се блендират заедно до гладка смес.
С количеството на водата естествено може да се варира – вероятно всеки има различни предпочитания за гъстотата на майонезата (зависи и за какво ще се ползва). Затова е по-добре да се започне с по-малко количество, което после може да се увеличи. Трябва да се отбележи, че като престои, майонезата се сгъстява и уплътнява.

Майонезата наистина е уникална! Пухкава и нежна, невероятно ароматна и вкусна! По-хубава е дори от оригиналния продукт с яйца – по-вкусна и много по-лека е от нея. По желание може да ѝ се добави щипка куркума за цвят, но и без това си е чудесна. Става за всичко – за сандвичи, салати или каквото друго ви хрумне… А ако се увеличи количеството на водата, се получава невероятен сос, изключително подходящ за различни печени зеленчуци и особено за фалафели и дюнери.

Слънчогледов сос

На въпросния сос попаднах при Момичетата от града – беше предназначен за една картофена салата по френски. Според дадените там продукти обаче се получи нещо, което по-скоро прилича на майонеза, а за да се нарече сос (не че майонезата не е вид сос), по моето скромно мнение сместа трябва да бъде по-рядка. Експериментирайки и усъвършенствайки нещата, открих, че ако се увеличи количеството на водата и лимоновия сок, резултатът е истински великолепен сос – просто гениален и идеален заместител на популярния чеснов млечен сос, който така ми липсва за някои ястия…

Сосът може да се приготви и без зехтин – от това не губи нищо като вкусови качества, даже става по-лек; единствената дребна разлика е в текстурата (със зехтин е леко по-плътен). Но пък е по-добрият вариант за тези, които избягват екстрахираните мазнини.


100 г белени слънчогледови семки
50 г зехтин
½ ч.л. мед
2 скилидки чесън
1 ч.л. дижонска горчица
сок от 1 лимон
½ ч.л. сол
щипка черен пипер
150 мл вода


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона) се блендират заедно до гладка смес.
С количеството на водата естествено може да се варира – вероятно всеки има различни предпочитания за гъстотата на соса. Затова е по-добре да се започне с по-малко количество, което после може да се увеличи. Важно е да се отбележи, че веднага след приготвянето сосът е по-рядък и течен, но като престои, се сгъстява и уплътнява.

Сосът е уникален – леко накиселяващ и много ароматен, с прекрасен дъх на зехтин, пикантен вкус от горчицата и чесъна, прелестна свежест от лимона и нежна нотка от меда. Не се притеснявайте – не се усеща никаква сладост, медът само омекотява и облагородява сместа. Сосът е идеален за всякакви печени или задушени зеленчуци, няма по-добър от него за фалафели и дюнери, става и за дресинг за салати.

Той е най-добрата компания за сладките картофи и пащърнака на фурна – балансира чудесно сладостта на картофите с леко киселия си вкус и освежава брилянтно текстурата на печените зеленчуци.

Сосът може да се приготви и без зехтин – от това не губи нищо като вкусови качества, даже става по-лек и е по-добрият вариант за тези, които избягват екстрахираните мазнини. Единствената дребна разлика е в текстурата (със зехтин е леко по-плътен), но този недостатък много лесно може да бъде отстранен, ако водата се замени с аквафаба – така сосът става невероятно нежен и пухкав.

Реден ябълков сладкиш с грис и слънчоглед

Това е първият ябълков сладкиш с грис, който започнах да приготвям преди години. На тази база по-късно продължих да експериментирам и така се родиха един толкова ябълков, че прилича повече на грис халва, и неговият безглутенов вариант. Но и този си заслужава вниманието! А по-различното и интересно при него е, че е на редове. Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. пшеничен грис
1 ч.ч. брашно
1 ч.ч. кафява захар
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. канела
1 кг ябълки
1 лимон – сок и кора
5 с.л. шарлан
5 с.л. белени слънчогледови семки
5 с.л. стафиди


Сухите продукти (грисът, брашното, захарта, бакпулверът, канелата и настърганата лимонова кора) се смесват в купа. Ябълките се настъргват на едро ренде и се добавят лимоновият сок, шарланът, слънчогледовите семки и стафидите и се разбърква.
Сладкишът се оформя на 3 реда, като се редуват суха и ябълкова смес. В средно голяма тавичка (около 20х30 см) се започва с 1/3 от сухата смес – това е точно 1 ч.ч. (тавичката първо може да се покрие с хартия за печене). Върху нея се разпределя 1/3 от ябълковата смес и се продължава така, като се редуват суха и ябълкова смес. Сладкишът трябва да завърши с ябълки. Пече се в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 50 мин. (ако отгоре започне да се изсушава много, вентилаторът може да се спре).

Сладкишът е много свеж и приятен, с прекрасен аромат. Слънчогледовите семки са малко необичайни в състава му (по традиция на почит са орехите), но са много добро попадение – осигуряват хрупкавия елемент и са чудесна комбинация с ябълките. Стафидите също не са за пренебрегване…

Вита баница със слънчогледов пастет

Няма по-подходяща новогодишна баница с късмети от тази! Вита, със слънчогледов пастет. Е, и катмерът си го бива, но последните няколко години посрещаме Нова година с него – значи време е за разнообразие. Почти същата такава – дърпана вита баница (е, не със слънчоглед де, навремето беше със сирене) присъстваше неизменно на новогодишната трапеза в детството ми. Майка беше всепризнат майстор на дърпаната баница и всички бяха във възторг от този неин специалитет. Почти нямаше семеен празник без него… Така че приготвяйки сега тази баница, се връщам години, години назад в едно прекрасно време на безгрижие и споделено щастие… Още от сутринта на 31-и майка е запасала престилка и приготвя празничната вечеря в кухнята (откъдето ухае божествено!), татко довършва последните детайли в подготовката на вечерта, а ние с брат ми в хола цял ден гледаме детски филми до насита. И чакаме с нетърпение да станат готови баницата, руската салата и сармите, а след това и полунощ, за да отворим подаръците… Да, по онова време нямаше тв канали с денонощни детски програми и на 31-и декември единствената телевизия излъчваше няколко часа детски филмчета, а подаръците ги носеше Дядо Мраз на Нова година… Ех, спомени, сладки спомени…
И така, ето какво е необходимо за моя вариант на някогашната вкуснотия, излизаща изпод златните майчини ръце:


около 400 г брашно (може и повече в зависимост от марката)
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

150 г белен суров слънчоглед
сок от 1 лимон
1½ ч.л. сол
малко вода за пасиране

8 с.л. шарлан за топчетата


Слънчогледовите семки се накисват от предната вечер в студена вода. На другия ден се измиват добре и се пасират с лимоновия сок и солта (налага се да се добави и малко водичка) до гладка консистенция. Добре е пастетът да се направи ден-два предварително, за да престои и да добие приятен киселичък вкус.

В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.

Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля върху месал на тънка кора. Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и отгоре се разпределя 1/8 от слънчогледовия пастет.

Тогава месалът се повдига от едната страна, за да започне кората да се завива на руло, и внимателно се надига нагоре, докато кората се навие цялата.

Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка. Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората).

Полученото руло се навива на охлюв и се слага в средата на тавата. Останалите топчета тесто се раздърпват по същия начин и получените рула се навиват едно след друго около първото.

Баницата се намазва с останалата мазнина и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан около 25 мин. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се покрива с кърпа за 10-ина минути.

Тогава се нарязва и във всяко парче между корите се мушка късметче, а отгоре се забожда клонче дрян (предпочитам да слагам късметите след изпичането и нарязването на баницата, за да не изяде някой късмета си, залепен за някоя кора, пък и да е сигурно, че във всяко парче има късмет). Остава само всеки да си избере парче и да види какъв ще е късметът му през Новата година… И естествено да си хапне превъзходна баница!

Баницата е великолепна! Не само че по нищо не отстъпва на традиционната баница със сирене, но разлика между двете почти не се забелязва. Корите са тънки, изкусително хрупкави и много вкусни, а плънката идеално имитира сирене (е, хайде, извара).

Пълнени домати със слънчогледов пастет

Пълнените домати са изключително атрактивно предястие, но обичайните плънки за него са с млечни продукти и яйца. Оказа се обаче, че идеален за целта е и слънчогледовият пастет – той е изключително добро попадение и ако се овкуси с чесън и зелени подправки, поразително напомня на крема сирене. Прекрасно се съчетава с домати, краставици и печени чушки например и е чудесна плънка за приготвянето на различни салати и предястия или коктейлни хапки.
Количеството на продуктите е според броя на желаните порции, за 2 са необходими:


2 домата (розови)
4-5 с.л. слънчогледов пастет
2 листа зелена салата или друга зеленина
няколко кръгчета от чушка
листенца магданоз за украса


На всеки домат се отрязва капаче отгоре и с помощта на ножче и лъжица се издълбава семето, след което се изцежда отделилият се сок. Доматите се напълват с пастет и отгоре се поставя отрязаното капаче. Слагат се в чиния върху някаква зеленина (в случая – морковени листа, те също са за хапване) и се украсяват с листенце магданоз (защо не и босилек).

Така за няколко минути (е, ако пастетът е приготвен предварително) имаме чудесно предястие – много красиво и прекрасно на вкус.

Салата от краставици със слънчогледов пастет

Пастетът от слънчоглед е нещо изключително вкусно; може да се консумира както самостоятелно, така и да се използва за баници или за различни салати и предястия или коктейлни хапки – чудесно се съчетава с домати и краставици например. За една такава салата от краставици са необходими:


1 краставица
3-4 с.л. слънчогледов пастет
няколко маслинки
листенца магданоз за украса


Краставицата се нарязва на по-дебели резени, които се подреждат в подходяща чиния или плато. Пастетът се слага в шприц и върху всяко резенче краставица се шприцова по една розичка от него. Салатата се украсява с маслини и листенца магданоз и е готова за сервиране.

Няма нужда от допълнително овкусяване със сол, зехтин или оцет – пастетът си е достатъчно солен и мазен и леко накиселяващ.

Салатата е изключително свежа и приятна – краставицата е сочна, свежа и хрупкава, а пастетът добавя аромати и приятна киселинност.

Пастет от слънчоглед

От слънчогледови семки може да се направи уникално вкусен пастет, който поразително напомня вкуса на крема сирене или извара, особено ако се овкуси по подходящ начин. По тази причина той има много приложения – за намазване на филийка, за салати (за пълнене или шприцоване на различни зеленчуци) и коктейлни хапки, дори и за баница. Приготвя се елементарно лесно – всички продукти се блендират и готово! Единственото неудобство е да се изчака накисването на слънчогледа…
За да се доближи пастетът максимално до вкуса на извара или крема сирене, най-важно е участието на лимоновия сок, естествено и без сол няма как да се мине. Ако ще се ползва за баница, се спира дотук. Но ако ще се приготвят салати или предястия, се добавят чесън и любими зелени подправки. Оттам нататък всичко е въпрос на въображение…
От долните продукти се получава 480 г пастет.

200 г суров белен слънчоглед
сокът на 1 лимон
1 ч.л. сол
малко водичка (за пасирането)
3-4 скилидки чесън (1 стрък пресен)
4-5 стръка копър (може и замразен)
7-8 стръка магданоз
щипка сух риган (или няколко стръка пресен)
няколко листа босилек
2 с.л. ароматен зехтин (или 6-7 зелени обезкостени маслини, 20-25 г)


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона) се блендират заедно до гладка смес.

Зехтинът спокойно може да се пропусне или да се замени с няколко маслини – целта е да се премахнат екстрахираните мазнини от храненето. А пастетът става също толкова вкусен и ароматен.

Този начин на приготвяне е по-удобен, но подправките се загубват и пастетът леко позеленява. Затова може да не се блендират (или поне част от тях), а да се нарежат на ситно и да се добавят накрая – така ще се забелязват в пастета, а и няма да го оцветят.

Пролетни кошнички с коприва, киселец и слънчоглед

Тези приказни кошнички са въплъщение на убеждението ми, че храната трябва да е полезна, вкусна и красива. Те са реплика на един изключителен пай с лапад и много зелени подправки – красив и невероятно вкусен. Беше върховно удоволствие човек да си хапне от него. Но тази прелест има един малък недостатък – зелениите претърпяват термична обработка, което противоречи на разбиранията ми за правилната храна. И понеже тестото е много вкусно и чудесно се връзва с подобна плънка, реших да променя нещата, та хем в рецептата да се запази доброто тесто, хем и плънката да остане сурова. И така, не беше трудно да се роди идеята за въпросните кошнички – тестото се изпича предварително и после се пълни с полезна сурова плънка от коприва, киселец, магданоз и разни други зелении… Така и вълкът сит, и агнето цяло! А крайният резултат е забележителен – изключително красиви, вкусни и ароматни пролетни кошнички!
За разлика от пая тук брашното е по-малко, защото тестото няма да се разточва и няма нужда да е по-твърдо; даже напротив – трябва да е по-меко, за да се разпредели по-лесно във формичките. Бройката на кошничките зависи от големината на формичките и от това, колко дебело/тънко ще се разпредели тестото в тях – с формички с диаметър в горната част 6 см излизат 45-50 броя.
Плънката подлежи на всякакви вариации и комбинации, количеството на зеленолистните е ориентировъчно и все пак би трябвало спокойно да стигне за всички кошнички.


375 г пълнозърнесто брашно
9 с.л. зехтин
200 мл затоплено бяло вино
1 ч.л. сол

80-100 г коприва
1 букетче киселец (50-60 г)
1 връзка магданоз
4-5 стръка пресен чесън
2 стръка пресен лук
няколко стръка джоджен

200 слънчоглед, накиснат от предния ден във вода
1 ч.л. сол (на вкус)
1 лимон (или повече – зависи колко е голям и кисел)

глухарчета
червена мъртва коприва


Брашното се пресява (не всичкото наведнъж), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто – няма нужда да се меси дълго, само колкото да се събере на гладка топка. Трябва да е мекичко и пухкаво (ако е необходимо, се добавя още брашно).
От тестото се късат топчета с големината на орех (14-15 г) и с пръсти се разпределят във формичките (няма нужда да се подмазват предварително) така, че да се покрият плътно, но не прекалено дебело дъното и стените. Ако формичките не достигат за всичкото тесто, кошничките се правят на два пъти.

Тестото на дъното се набожда с вилица и кошничките се пекат на 175 градуса в предварително загрята фурна на долен и горен реотан около 15 мин. Изваждат се от формичките (става много лесно, изпадат сами като се обърнат) и се оставят да изстинат.

През това време се приготвя плънката.
Слънчогледът се пасира със солта, лимоновия сок и пулпа, останал след изстискването. Ако е необходимо, се слага и малко водичка, за да стане сместа гладка. Добавят се чесънът, лукът и магданозът и пак се пасира. Сместа се прехвърля в купа. Копривата се намачква, за да се обезвредят парливите частици. Заедно с киселеца се нарязват на ситно и се разбъркват със слънчогледовия пастет. Може всички зелении да се пасират заедно със слънчогледа или пък всички да се нарежат, но аз реших така – копривата и киселецът да се усещат в плънката, а чесънът и лукът да са наситнени по-фино (както и магданозът заради дръжките). Кошничките се напълват с плънката и се украсяват с глухарчета, червена мъртва коприва или други ядливи цветя.

Кошничките са изключително красиви и ароматни, с невероятен свеж вкус. Доставят неимоверно удоволствие първо на душата, защото се консумират първо с очите, а след това и на небцето. Създават ведро пролетно настроение на масата с тези малки слънчица, накацали отгоре им, а когато човек си отхапе от тях, това настроение се разлива по цялото му тяло…

Новогодишна баница с пастет от слънчоглед

След невероятния катмер с праз беше време и този вариант на баницата да се сдобие със собствена публикация. Всъщност той е по-стар като опит, но плънката беше на око, а нямаше и подобаващи снимки. И какъв по-удобен момент за поява на бял свят от Нова година? Това наистина е съвършената новогодишна баница – трудно може да се разбере, че не е с истинско сирене или поне плънката поразително напомня на извара.


380-400 г брашно
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

150 г белен суров слънчоглед
сок от 1 лимон
1½ ч.л. сол
малко вода за пасиране

8 с.л. шарлан за топчетата


Слънчогледовите семки се накисват от предната вечер в студена вода. На другия ден се измиват добре и се пасират с лимоновия сок и солта (налага се да се добави и малко водичка) до гладка консистенция. Добре е пастетът да се направи ден-два предварително, за да престои и да добие приятен киселичък вкус. Посолява се и пасирането продължава до гладка консистенция. Добре е пастетът да се направи ден-два предварително, за да престои.

В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка. От тестото се оформят 8 топчета и се намазват с олио (аз ги слагам направо в касерола в затопления шарлан). Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин.

Взема се едно топче и се разтегля на тънка кора. Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата с топчетата) и отгоре се разпределя 1/6 от слънчогледовия пастет. Кората се загъва до получаване на топка, която се оставя настрани. Второто топче се раздърпва по същия начин, поръсва се с шарлан и пастет и в средата се поставя топката, получена от първата кора.

Кората се загъва пак на топка, като първата се завива в нея. Това се повтаря с всички останали топчета, като последните 2 се поръсват само с шарлан, без плънка.

Така получената голяма напластена топка се полива с останалата топла мазнина и чрез леко и внимателно мачкане с ръце и разтягане се разстила в тава с диаметър около 30 см. В центъра с палец се прави малка дупка.

Пече се в предварително загрята фурна на 175 градуса на горен и долен реотан 40 мин. до златисто-кафява коричка. Готовата баница се напръсква с вода, завива се с кърпа и се оставя 10-ина минути, преди да се нареже.

Тогава във всяко парче между корите се мушка късметче, а отгоре се забожда клонче дрян (предпочитам да слагам късметите след изпичането и нарязването на баницата, за да не изяде някой късмета си, залепен за някоя кора, пък и да е сигурно, че във всяко парче има късмет).

Остава само всеки да си избере парче и да види какъв ще е късметът му през Новата година… И естествено да си хапне превъзходна баница!