Мама гануш

Това лято ми беше влязла мухата да направя пастет от тиквички и мисълта за него не ми даваше мира. Но не знаех как – нямах рецепта, която да следвам, и се чудех какво да добавя към тиквичката, за да постигна желаното. И понеже мозъкът ми не спираше да работи по въпроса, постепенно ми хрумнаха две идеи – едната беше за слънчогледово семе, а другата за сусамов тахан. И както обикновено правя, когато трябва да избирам между две възможности, избрах и двете. Първо осъществих идеята със слънчогледа – получи се великолепен пастет, от който останах очарована. А обмисляйки втория вариант, открих, че той е известен под името мама гануш. И преди бях чувала за тази разядка, но тогава се отнесох много скептично и пренебрежително към нея – стори ми се като пародия на забележителния баба гануш. Но се оказа, че наистина има такова нещо в сайта на „Бон апети“. Естествено както повечето рецепти от там, приспособих и тази към своите разбирания за по-здравословно приготвяне на храната и в крайна сметка се получи отново много сполучливо и вкусно пастетче, вариация на класиката с патладжани.


3 малки тиквички (800 г)
2 скилидки чесън
2 с.л. зехтин екстра върджин
2 с.л. сусамов тахан
сокът на 1 лимон
сол


Тиквичките се нарязват на ленти по дължина и се посоляват. Оставят се да престоят около час и се изцеждат от водата, която са си пуснали. Пекат се в суха незалепваща тава (може и на грил тиган или скара) на 200 градуса на горен и долен реотан с вентилатор за 12-15 мин.
Всички продукти едновременно се пасират в чопър до еднородна смес (в блендера би станала много гладка и фина, а исках да е малко по-груба). Няма нужда от повече сол, достатъчна е тази, с която се поръсват тиквичките в началото.

Пастетът стана учудващо добър – не че съм се съмнявала в неговите вкусови качества, но просто не знаех какво да очаквам като резултат… Донякъде напомня на първообраза си (баба гануша), но то няма как и да е иначе – нали се различават само по основния продукт, а всички останали са същите и в двете вариации. Ако тиквичките се изпекат на грил тиган или скара вместо във фурната (но не бих ги мазала с мазнина преди това, както е в рецептата на „Бон апети“), ще получат и много приятен аромат на опушено, но и така мама ганушът е достатъчно апетитен. Сервира се с някакъв хляб – обикновени препечени филийки, арабски или пък домашни питки…

Салата „Снежанка“ със слънчоглед

Много пъти съм сипала суперлативи за слънчогледовия пастет – и като вкусови качества, и като идеален заместител на млечните продукти в различни рецепти. Набъбналият вече списък съвсем естествено се допълва и от разкошната салата „Снежанка“ – става толкова добра, че е трудно различима от оригинала с цедено мляко.


200 г суров белен слънчоглед
сокът на 2 лимона
2 ч.л. сол
150 мл вода
4 скилидки чесън
2 краставици (400 г)
букетче копър (може и замразен)
шепа орехи


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и заедно с лимоновия сок (включително пулпът от изстискването на лимона), водата, солта и чесъна се блендират заедно до гладка смес. Краставиците се обелват и се нарязват на дребни кубчета, копърът – на ситно и се прибавят към слънчогледовата смес. По желание може да се добави и малко шарлан (или зехтин), но и без него е достатъчно мазно и вкусно. Разбърква се добре и ако е нужно, може да се сложи още малко сол на вкус. Готовата салата се слага в хладилника и се оставя да престои поне няколко часа – да се охлади и да се смесят вкусовете.

За по-ефектно сервиране дълга права краставица се нарязва на тънки ленти. Всяка лента се увива около метален ринг за сервиране и се завързва отвън с пера от пресен лук (в моя случай – див). Рингът се изважда и така полученият краставичен борд се напълва със салата. Отгоре се поръсва с накълцани на ситно орехи.

Салатата става невероятна, направо е трепач! Почти не се различава и на вид, и на вкус от оригинала с цедено мляко. За да достави максимално удоволствие на небцето, трябва да се консумира охладена, а на следващия и по-следващия ден (ако оцелее толкова) е още по-хубава!

Пастет от тиквички

Отдавна ми беше влязла мухата да направя пастет от тиквички. Но всички рецепти, които съм пробвала преди години или намирам сега, са с млечни продукти. Отне ми известно време да измисля какво да добавя към тиквичките за сгъстяване и уплътняване на сместа, но ето че и това се случи – след дългото чудене неусетно стигнах отново до многофункционалния слънчоглед… Чесънът и копърът са ясни – какви по-подходящи подправки и аромати за тиквичките. И взе, че се получи изключително успешна комбинация! Просто е невероятно, че още с първия опит нацелих и продуктите, и количествата им. Започнах с една тиквичка, защото съвсем не бях сигурна дали крайният резултат ще ми хареса. Бях си приготвила и 100 г слънчоглед, но реших да започна с половината и при необходимост да добавя останалата част. По същия начин подходих и със зехтина – исках да видя какъв ще е вкусът без никаква мазнина. Съдържанието на чашата на блендера обаче толкова ми хареса, че нямаше нужда от подобрения. Е, леееко по-течно е отколкото се иска от един пастет, но реших да не слагам останалия слънчоглед, за да не се загуби вкусът на тиквичката (а той е просто прелестен!). Всъщност като се охлади, сместа малко се сгъстява. А без зехтин беше толкова лека и свежа, че реших да го пропусна, макар че той също би допринесъл за сгъстяването… Напоследък доста от обичайните ни летни рецепти приготвям без зехтин (къде нарочно експериментирам, къде просто го забравям) и се оказва, че липсата му изобщо не се забелязва. Пак е толкова вкусно, а става и по-здравословно! Ето и продуктите, които ползвах; за по-голямо количество пастет трябва да се увеличат пропорционално:


1 тиквичка (350 г)
50 г белен суров слънчоглед
2 скилидки чесън
сок от ½ лимон (50 г) – на вкус
½ ч.л. сол
няколко стръка копър


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива и се отцежда добре.
Тиквичката се нарязва на едри кубчета и се сварява на пара за 15-ина мин. Всички продукти се блендират до гладка смес.

Пастетът е феноменален! Невероятно свеж, лек и ароматен. Просто е неустоим! Единственият му недостатък е, че е леко течен, а за да отговаря максимално на името си, трябва да е мъничко по-гъст. Това лесно би се коригирало с по-голямо количество слънчоглед, но тогава би се получил слънчогледов пастет с тиквички…

Може да се намаже на филийка (или хапката да се топва в него) или пък да се хапва направо с голямата вилица (а защо не и лъжица!), но установих, че изключително много се връзва с варени картофи. Убедена съм, че ще се получи разкошна картофена салата с него (вместо майонеза) – и това ще бъде пробвано някой ден!

Пастет от слънчоглед с печени чушки

Слънчогледовият пастет намира все повече нови приложения в кухнята ми. Освен че може да се хапва и самостоятелно – като салатка или за намазване на филийка, – е идеален за пълнене или шприцоване на различни зеленчуци, за коктейлни хапки, а за баници, пайове и кошнички е направо трепач. Той е моят многофункционален заместител на сиренето и изварата в различни рецепти. Така че съвсем логично се появи и идеята да го комбинирам с печени чушки като заместник на катъка (още повече, че това, което се предлага в търговската мрежа под това име, е далеч от истината). И съвсем очаквано се получи много апетитно и красиво ястие – салатка, предястие, разядка или кой както иска да си го нарича...


200 г суров белен слънчоглед
сокът на 1 лимон
1 ч.л. сол
малко водичка (за пасирането)
3-4 скилидки чесън
4-5 стръка копър (може и замразен)
7-8 стръка магданоз
няколко листа босилек
2 с.л. зехтин

3-4 печени чушки
1 ч.л. сол


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти без чушките (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона) се блендират заедно до гладка смес. Чушките се нарязват на ситно или се накълцват с нож на дъската, посоляват се и се добавят към слънчогледовата смес. Разбърква се добре и пастетът е готов за сервиране.

Пастетът е чудесен – свеж и апетитен, с много приятен цвят и вкус. И за пореден път слънчогледът се доказа като прекрасна алтернатива на млечните продукти.

Лимонада със сироп от глухарчета

Вероятно всеки любител на домашно приготвените напитки си има своя изпитана рецепта за лимонада. Макар че няма някаква особена философѝя в това да изстискаш 1-2 лимона, да добавиш сока им в кана студена вода и да подсладиш на вкус. Може и резенчета лимон да се пуснат в каната, а защо не и листенца мента или друга ароматна зелена подправка… За подслаждането на домашните напитки (независимо от мента и маточина, глухарчета, маслодайна роза или бъз) аз ползвам мед. Но за настоящата лимонада ми хрумна да използвам сироп от глухарчета – той е невероятен на вкус и с прекрасни лечебни качества, така че просто намерих още едно приложение за употребата му. И така, за еднолитрова кана ще са необходими:

1-2 лимона (зависи от големината и киселинността им)

1 л студена вода

сироп от глухарчета на вкус

Лимоните се изстискват и сокът им се добавя към водата в каната, след което се подслажда на вкус със сиропа от глухарчета. И лимонадата е готова! По желание може да се добавят и кубчета лед и корите на лимоните (ако са био или преди това са добре измити); аз имах две останали половинки от лайм и се възползвах от техния прекрасен аромат.

Лимонадата е изключително свежа, приятно разхлаждаща и ободряваща, много ароматна – идеалната напитка за летните жеги.

Разядка от патладжани, чушки и нахут

Бях си наумила да приготвя нещо с печени патладжани и заумувах какво да бъде то – чуденето ми се въртеше около любимите кьопоолу, айвар или баба гануш, но нито едно от трите не ми беше на сърце (и на небце) в момента… А и един нахут бях накиснала – дали да не бъде хумус с патладжани? Но и тази идея не ме задоволи… Тогава се сетих, че преди време бях гледала в „Бон апети“ една по-различна разядка и още тогава ѝ се заканих да я пробвам – беше нещо подобно на хумус с патладжани, но и с участието на печени чушки. Иначе казано – комбинация от вкуснотиите, измежду които не можех да си избера. И така, изнамерих рецептата и запретнах ръкави. И с един куршум уцелих всичките зайци!

2 печени патладжана (400 г обелени)

2 печени червени чушки (150 г обелени)

300 г сварен и отцеден нахут

50-60 г студенопресован зехтин

4-5 скилидки чесън

2 ч.л. кимион на зърна

сокът от 1 лимон (+ пулпа)

50 г орехи

няколко стръка магданоз

1 стрък мента

2 ч.л. сол (на вкус)

щипка черен пипер (на вкус)

Кимионът се запича на сух тиган и се счуква в хаванче.

В блендер се смилат патладжаните, нахутът, зехтинът, чесънът, кимионът, лимоновият сок и солта. Орехите се накълцват с нож; чушките, магданозът и ментата се нарязват на ситно и заедно с черния пипер се добавят към пасираната смес. Разбърква се и се сервира с препечени филийки, като отгоре се поръсва с още магданоз и мента.

Разядката стана чудесна! Много вкусна, с богатство от аромати и текстури. Голямата изненада за мен беше ментата – оказа се чудесно попадение. Винаги съм твърдяла, че не обичам ментови неща (бонбони, сладоледи и прочие), но тук останах очарована от присъствието ѝ – придаде невероятна свежест и необичаен аромат на пастета. Оттук нататък ще ревизирам отношението си към нея! Подобно нещо мога да кажа и за печения кимион – обикновено слагам суров смлян на различните видове хумус, но запеченият внесе по-различен и по-интересен нюанс. А дребните парченца орехи те карат да се размажеш от удоволствие, като си хруснеш от тях (аз умишлено ги оставих сурови, тези на „Бон апети“ бяха печени).

Магданозено-босилково песто с розмарин и маслини

Освен от един основен продукт – само от магданоз или само от босилек, чудесно песто може да се направи и комбинирано от тези прелестни ароматни подправки. А когато към тях се добавят и малко розмарин и няколко маслинки, се получава още по-богато и ароматно кулинарно творение.

1 голяма връзка магданоз

1 шепа листа от босилек (и малко връхчета от цветовете)

2-3 стръка розмарин

20-ина маслини

50 г орехи

3 скилидки чесън

40-50 мл зехтин (ароматен)

сокът на ½ лимон (или струйка ябълков оцет)

½ ч.л. сол

Всички продукти се пасират едновременно до гладка смес. Пестото се сипва в бурканче и се съхранява в хладилника.

Пестото е прекрасно – с прелестен зелен цвят, изключително ароматно и с много приятен привкус от маслините и розмарина. Подходящо е за различни салати, сандвичи или паста, идеално е за плънка на едни разкошни мини кифлички или може просто да се намаже на филийка…

Салата от тиквички, моркови и краставици

Това е една колкото елементарна, толкова и вкусна салата. Попаднах на идеята за нея съвсем скоро, но вече ми е любима! Просто съм изумена от нейната простота – и на продуктите, и на техниката на приготвяне. А още от първата хапка плени вкусовите ми рецептори и ме пристрасти. Учудващо вкусна, изключително свежа, разкошно хрупкава, цветна и ароматна – какво повече може да се желае от една салата! Има само един недостатък – след като се посоли и разбърка, бързо започва да отбива много сок (всъщност за някого това може да е предимство). Така че трябва да се поднесе веднага след като се овкуси. Количествата на продуктите са ориентировъчни, но за 2-3 порции са необходими:

1 малка тиквичка

1 морков

1 малка краставица

1/3 глава червен лук

2 скилидки чесън

няколко стръка магданоз

няколко стръка копър

струйка зехтин

лимонов сок

сол на вкус

Тиквичката, морковът и краставицата се настъргват на едро ренде, лукът се нарязва на тънки полумесеци, чесънът се накълцва или се пасира, магданозът и копърът се нарязват на ситно. Всичко се слага в купа и се овкусява със зехтин, лимонов сок и сол. Разбърква се и се сервира веднага.

Салатата е невероятна – изключително свежа и хрупкава, с прекрасни вкусове, цветове и аромати. Всяка хапка от нея е изключителна наслада! Просто не мога да ѝ се наситя!

Домати с песто „Дворяни“

След прелестните апетитни брускетки със зелении от двора реших да продължа с експериментите, но в посока по-диетични и нискокалорични варианти. Така филийките хляб отстъпиха мястото си на кръгчета печени картофи и на доматени шайбички. И двата нови варианта се оказаха също толкова вкусни и свежи. Картофените брускетки могат да се сервират като предястие или дори основно, а от зелената смес върху канапе от домат се получи разкошна салата.
Количеството на доматите е според броя на порциите – по един среден домат на порция, останалите са на око и на вкус, според наличностите и желаните порции…


розови домати със средна големина
10-15 връхчета коприва
букетче киселец
букетче магданоз
шепа орехи
1 стрък пресен чесън (1-2 скилидки)
½ ч.л. сол
сокът на 1 лимон (на вкус)


Всички продукти (без доматите естествено) се пасират в чопър до хомогенна смес. Въпрос на вкус е колко едро/дребно ще се накълцат зелениите.
Доматите се нарязват на шайби с дебелина около 1 см и се слагат по три в чиния. Отгоре се разпределя от зелената смес и салатата се украсява с листенца магданоз и маслинка.

Салатата е разкошна – съвсем простичка, но прекрасна на вид, изключително свежа и много ароматна. И не на последно място и полезна – това е много приятен и съблазнителен начин дори и тези, които обикновено се мръщят на разните му там зелении, да си хапнат от тях…

Картофени брускети „Дворяни“

Брускетките със зелении от двора се оказаха толкова сполучливи – свежи и апетитни, че опитите продължиха, но с различна подложка. Оказа се, че зелената смес чудесно се връзва и с печени картофи, и с домати, а успешно може да се експериментира и с други зеленчуци… Вариантът с домати би влязъл по-скоро в графата „Салати“, докато този с картофено канапе си е чисто основно ястие, с него човек би могъл преспокойно да се нахрани добре. Картофените брускетки са идеални за тези, които по някаква причина избягват хляба и тестените изделия, но със сигурност ще се харесат на всички, защото са прекрасни! Количеството на продуктите е на око и на вкус, според наличностите и желаните порции…

няколко средни картофа (с еднаква големина)

сол (самардала) на вкус

подправки по избор (къри или сух джоджен, сух чесън…)

бучица кокосово масло (колкото лешник)

10-15 връхчета коприва

букетче киселец

букетче магданоз

шепа орехи

1 стрък пресен чесън (1-2 скилидки)

½ ч.л. сол

сокът на 1 лимон (на вкус)

В затоплена незалепваща тава (мушка се във фурната за кратко, докато тя загрява) се слага малко кокосово масло, за да се разтопи. Картофите се нарязват на кръгчета с дебелина около 1 см. Подреждат се на един ред в тавата, след което се обръщат (омаслената долна страна да дойде отгоре). Посоляват се и се поръсват с предпочитана подправка – сух чесън, къри или сух джоджен, може и само самардала (или каквото друго предпочитате). Пекат се на 200 градуса на горен и долен реотан, докато се зачервят приятно. Като се извадят от фурната, се оставят да се охладят малко.

Всички останали продукти се пасират в чопър до хомогенна смес. Въпрос на вкус е колко едро/дребно ще се накълцат зелениите.

Зелената смес се разпределя върху картофените кръгчета и брускетките се подреждат в чиния или плато за сервиране. Украсяват се с листенца магданоз, парченца домат или кой както предпочита.

Брускетите са прекрасни – красиви и свежи, много апетитни и засищащи. Могат да минат както за предястие, така и за основно – аз лично ги предпочитам за основно с един домат натюр към тях… Е, може и чаша биричка… 😉

Бели аспержи на фурна

След много успешното ястие от зелени аспержи и чери доматчета реших да обогатя кулинарния си опит и с белите им посестрими. След като поразгледах доста рецепти из нета, взех второ решение – да ги приготвя по възможно най-простичкия начин, с минимум други продукти, за да изпъкне техният вкус и характер. И крайният резултат си заслужава – аспержите се приготвят много лесно и бързо и се отплащат с добър вкус и аромат. Количеството им зависи от желаните порции, останалите съставки са на око и на вкус.

бели аспержи

сол на вкус

сух чесън

струйчица зехтин

лимонов сок

Долната част на аспержите се отрязва (или отчупва) и се обелват. Слагат се в тавичка и се поръсват със сол и сух чесън на вкус. Пекат се 10 мин. на 180 градуса с вентилатор и като се извадят от фурната, се поливат с тънка струйчица зехтин. Разпределят се в чиниите и се поливат с лимонов сок. 

Аспержите стават чудни – хрупкави и много вкусни! Оказа се, че нямат нужда от предварително варене във вода със сол и захар (каквито препоръки бях прочела в някои рецепти) – изобщо не горчат. А полети с лимоновия сок стават прекрасни! Чудесно се комбинират с други печени зеленчуци, особено с пресни картофки – даже може да се изпекат заедно в една тавичка (но картофите имат нужда от малко по-дълго печене).

Брускети “Дворяни”

В тези брускети няма нищо по-особено от варианта с коприва, освен че тук имат участие и други зелении – магданоз и киселец. Но така е, като по двора е пораснало всичко… Обикновено от диворастящите зелении правя салата, но изобретих и този начин, който е по-привлекателен и по-примамващ за хапване… Брускетките се приготвят много лесно и бързо, а са безкрайно полезни и вкусни. Количеството на продуктите както обикновено не е стриктно определено – действайте според наличностите, на око и на вкус.


10-15 връхчета коприва
букетче киселец
букетче магданоз
шепа орехи
1 стрък пресен чесън
½ ч.л. сол
сокът на 1 лимон (на вкус)
пълнозърнест хляб

Всички продукти (без хляба естествено) се пасират в чопър до хомогенна смес. Въпрос на вкус е колко едро/дребно ще се накълцат зелениите.
Хлябът се нарязва на тънки филийки, които се срязват наполовина, препичат се (много по-лесно и бързо става на тостера) и се оставят да изстинат. Важното е филийките да са хрупкави. Отгоре се разпределя от зелената смес и брускетките се подреждат в чиния или плато за сервиране. Украсяват се с цветенца от двора – глухарчета и парички, които също се хапват.

Брускетите са много вкусни, свежи и красиви. Може да се хапват като разядка или заедно с основното ястие (все пак са с хляб), а защо не и за закуска… Важното да се храним с нещо полезно и красиво! А когато това се случва на двора, на чист въздух, сред зеленина и цветя, е просто безценно!

Слънчогледова майонеза

Тази уникална майонеза открих при Момичетата от града – беше представена като сос, предназначен за една картофена салата във френски стил. Когато го приготвих обаче (спазвайки точно дадените там пропорции) се получи нещо по-различно от очакваното – беше нежно и пухкаво, с превъзходен вкус, но доста гъсто. Или казано накратко – това не беше типичен сос, беше си чиста майонеза. Но каква само! Феноменална! Оказа се обаче, че за картофената салата е по-добре сместа да е малко по-рядка (и по-кисела – поне за моя вкус), така че при следващия опит увеличих количествата на водата и лимоновия сок. Ето какво е нужно за тази превъзходна майонеза (излизат около 350 г):


100 г белени слънчогледови семки
50 г зехтин
½ ч.л. мед
2 скилидки чесън
1 ч.л. дижонска горчица
сок от 1 лимон
½ ч.л. сол
щипка черен пипер
100 мл вода


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона) се блендират заедно до гладка смес.
С количеството на водата естествено може да се варира – вероятно всеки има различни предпочитания за гъстотата на майонезата (зависи и за какво ще се ползва). Затова е по-добре да се започне с по-малко количество, което после може да се увеличи. Трябва да се отбележи, че като престои, майонезата се сгъстява и уплътнява.

Майонезата наистина е уникална! Пухкава и нежна, невероятно ароматна и вкусна! По-хубава е дори от оригиналния продукт с яйца – по-вкусна и много по-лека е от нея. По желание може да ѝ се добави щипка куркума за цвят, но и без това си е чудесна. Става за всичко – за сандвичи, салати или каквото друго ви хрумне… А ако се увеличи количеството на водата, се получава невероятен сос, изключително подходящ за различни печени зеленчуци и особено за фалафели и дюнери.

Слънчогледов сос

На въпросния сос попаднах при Момичетата от града – беше предназначен за една картофена салата по френски. Според дадените там продукти обаче се получи нещо, което по-скоро прилича на майонеза, а за да се нарече сос (не че майонезата не е вид сос), по моето скромно мнение сместа трябва да бъде по-рядка. Експериментирайки и усъвършенствайки нещата, открих, че ако се увеличи количеството на водата и лимоновия сок, резултатът е истински великолепен сос – просто гениален и идеален заместител на популярния чеснов млечен сос, който така ми липсва за някои ястия…

Сосът може да се приготви и без зехтин – от това не губи нищо като вкусови качества, даже става по-лек; единствената дребна разлика е в текстурата (със зехтин е леко по-плътен). Но пък е по-добрият вариант за тези, които избягват екстрахираните мазнини.


100 г белени слънчогледови семки
50 г зехтин
½ ч.л. мед
2 скилидки чесън
1 ч.л. дижонска горчица
сок от 1 лимон
½ ч.л. сол
щипка черен пипер
150 мл вода


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона) се блендират заедно до гладка смес.
С количеството на водата естествено може да се варира – вероятно всеки има различни предпочитания за гъстотата на соса. Затова е по-добре да се започне с по-малко количество, което после може да се увеличи. Важно е да се отбележи, че веднага след приготвянето сосът е по-рядък и течен, но като престои, се сгъстява и уплътнява.

Сосът е уникален – леко накиселяващ и много ароматен, с прекрасен дъх на зехтин, пикантен вкус от горчицата и чесъна, прелестна свежест от лимона и нежна нотка от меда. Не се притеснявайте – не се усеща никаква сладост, медът само омекотява и облагородява сместа. Сосът е идеален за всякакви печени или задушени зеленчуци, няма по-добър от него за фалафели и дюнери, става и за дресинг за салати.

Той е най-добрата компания за сладките картофи и пащърнака на фурна – балансира чудесно сладостта на картофите с леко киселия си вкус и освежава брилянтно текстурата на печените зеленчуци.

Сосът може да се приготви и без зехтин – от това не губи нищо като вкусови качества, даже става по-лек и е по-добрият вариант за тези, които избягват екстрахираните мазнини. Единствената дребна разлика е в текстурата (със зехтин е леко по-плътен), но този недостатък много лесно може да бъде отстранен, ако водата се замени с аквафаба – така сосът става невероятно нежен и пухкав.